Валмар Адамс Я был родник Аз бях извор

„Я БЫЛ РОДНИК”
Владимир/Вальмар Карл Мориц Александер Адамс (1899-1993 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


АЗ БЯХ ИЗВОР

Бях извор – трудни времена преминах,
бях под земята, ала с всички други.
Мълча сърцето – аз мълчах с години
или поих, щом някому бях нужен.
За този, кладенец градил над мен,
отрова в смутни делници не тлее.
Да, често завладяваше ни тиня,
но няма с блатните огньове сини
в тресавище потокът да погине.
Бях извор, пак съм извор вдъхновен
в дома, в стиха, в света – щом там живея.


Ударения
АЗ БЯХ ИЗВОР

Бях и́звор – тру́дни времена́ преми́нах,
бях под земя́та, ала с вси́чки дру́ги.
Мълча́ сърце́то – а́з мълча́х с годи́ни
или пои́х, штом ня́кому бях ну́жен.
За то́зи, кла́денец гради́л над ме́н,
отро́ва в сму́тни де́лници не тле́е.
Да, че́сто завладя́ваше ни ти́ня,
но ня́ма с бла́тните огньо́ве си́ни
в треса́виште пото́кът да поги́не.
Бях и́звор, па́к съм и́звор вдъхнове́н
в дома́, в стиха́, в света́ – штом та́м живе́я.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Валмар Адамс
Я БЫЛ РОДНИК

Я был родник – в тяжелую годину,
хоть под землей, но заодно со всеми.
Молчало сердце – я молчал годами
или того поил, кому был нужен.
Кто сруб поставил надо мной – тому
яд лихолетья был уже не страшен.
Да, нас порой затягивало тиной,
но никогда огням болотным синим
не удавалось нас увлечь в трясину.
Я был родник, и я остался им:
в дому, в стихе, везде – живу покуда.




---------------
Руският и естонски поет, писател и литературовед Валмар Адамс (Владимир/ Вальмар Карл Мориц Александер Адам/ Адамс) е роден на 18/30 януари 1899 г. в Санкт Петербург. Първите си стихотворения печата във в. „Юрьевский вестник” през 1915 г. Завършва философия в университета в гр. Тарту, Естония (1929 г.), защитава аспирантура в Карловия университет в Прага (1931 г.) и специализира в университетите в Берлин, Мюнхен и Виена. Твори на руски и на естонски език. Редактира в. „Молот” (1918-­1919 г.) и в. „Печерянин” (1920 г.). Публикува поезия в алманаси като „На чужбине” (1921 г.), „Via sacra” (1922 г.) и др. Ползва литературните псевдоними Владимир Александровский, Vilmar Adams, Valmar­Meelend Adams и Валмар Адамс. Преподава в Тартуския университет, професор е в катедра руска литература, а през 1948-­1949 г. е декан на катедрата. През 1950 г. е репресиран и изкарва пет години в лагерите на ГУЛАГ в Казахстан. След освобождаването му се връща към преподавателската дейност. Автор е на стихосбирките „Suudlus lumme” (1924 г.), „Valguse valus” (1926 г.), „Maise matka poolel teel” (1932 г.), „Pоlev pооsas” (1937 г.), „Tunnetuse tund” (1939 г.), „Sinu sekundid” (1971 г.), „Запыленное золото юности” (1972 г.), „Vene kirjandus, mu arm” (1977 г.), „Оhtune valgus” (1982 г.), „Oomega” (1985 г.), „Esta astub ellu” (1986 г.), на книги с литературоведчески изследвания като „Рифма. Сравнительно­историческое, а также литературно­критическое исследование общей и эстонской теории рифмы” (1931 г.), „Из истории эстонской рифмы” (1960 г.), „Nooruse tolmunud kuld” (1972 г.), „Русская литература, моя любовь” (1977 г.), „Punased nelgid” (1982 г.) и др. През 1972 г. е избран за почетен член на Международния пен­клуб, но не обръща внимание на номинацията. Умира на 15 март 1993 г. в гр. Тарту.