Виссарион Саянов Жуль Верн Жул Верн

„ЖУЛЬ ВЕРН”
Виссарион Михайлович Махнин/ Саянов (1903-1959 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЖУЛ ВЕРН

Аз твоята книга запомних
за звездния чужд простор,
където сред мълнии волно
се рее скалист кондор.

Следях бреговете невиждани.
Гърмеше в нощта тръба.
О, как от сърце завиждах на
незнайната чужда съдба!

В съня под просторен залез
по скъсана мрежа пълзя,
въжетата режа в края,
в гората огньове гася.

Незнаещ по пътя прегради,
под облак витае орел.
В зората тъгуват грамади
до онзи велик вододел.

Размята ме яростно мракът,
брегът е висок подлец!
Но идва приятел нечакан –
вълшебният горски стрелец.

Сред дебрите изгрев не свети.
Из джунглата слон реве.
В издути платна на корвета
събрали са се ветрове.

Звънила в порои пъстри,
луната във факел пламти.
Достигнала странен остров,
със земния пулс тупти.

Затуй, че в лъчи изящни
със смелите книги огря
студеното детство наше,
аз, старче, ти благодаря.


Ударения
ЖУЛ ВЕРН

Аз тво́ята кни́га запо́мних
за зве́здния чу́жд просто́р,
къде́то сред мъ́лнии во́лно
се ре́е скали́ст кондо́р.

Следя́х брегове́те неви́ждани.
Гърме́ше в ноштта́ тръба́.
О, ка́к от сърце́ зави́ждах на
незна́йната чу́жда съдба́!

В съня́ под просто́рен за́лез
по скъ́сана мре́жа пълзя́,
въже́тата ре́жа в кра́я,
в гора́та огньо́ве гася́.

Незна́ешт по пъ́тя прегра́ди,
под о́блак вита́е оре́л.
В зора́та тъгу́ват грама́ди
до о́нзи вели́к вододе́л.

Размя́та ме я́ростно мра́кът,
брегъ́т е висо́к подле́ц!
Но и́два прия́тел неча́кан –
вълше́бният го́рски стреле́ц.

Сред де́брите и́згрев не све́ти.
Из джу́нглата сло́н реве́.
В изду́ти платна́ на корве́та
събра́ли са се ветрове́.

Звъни́ла в поро́и пъ́стри,
луна́та във фа́кел пламти́.
Дости́гнала стра́нен о́стров,
със зе́мния пу́лс тупти́.

Зату́й, че в лъчи́ изя́штни
със сме́лите кни́ги огря́
студе́ното де́тство на́ше,
аз, ста́рче, ти благодаря́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Виссарион Саянов
ЖУЛЬ ВЕРН

Я книгу твою запомнил
Про звездный чужой простор,
Где вьется в сиянии молний
Кондор скалистых гор.

Я тех берегов не видывал.
Гремела в ночи труба.
О, как я тебе завидовал,
Неведомая судьба!

И снилась мне ширь заката,
По рваным снастям ползу,
Срезаю концы каната,
Костры стерегу в лесу.

Не знаю в пути преграды,
Орел в облака зовет.
Грустят на заре громады
У края великих вод.

Как яростен рев гортанный,
А берег земли высок!
Но встретился друг нежданный,
Волшебный лесной стрелок.

Не видно в лесах рассвета.
По джунглям слоны бегут.
В тугих парусах корвета
Все ветры земли ревут.

Звенящая в ливнях пестрых,
Как факел луна горит.
Плывет на безвестный остров,
Где сердце земли стучит.

3а то, что ты сделал краше
Страницами дерзких книг
Xолодное детство наше,
Спасибо тебе, старик.

               1937 г.




---------------
Руският поет, писател, публицист и литературовед Висарион Саянов (Виссарион Михайлович Махнин/ Саянов) е роден на 3/16 юни 1903 г. в гр. Женева, Швейцария, в семейството на революционери. След като се връщат в Русия, през 1908 г. родителите му са осъдени на каторга и интернирани в Иркутска губерния. Детството му минава сред златотърсачите от Ленския златоносен район. Първото му публикувано стихотворение е във в. „Красная газета” през 1923 г. Работи като учител (1920-1922 г.), учи в Петроградския държавен университет (1922-1925 г.), през годините на Съветско-финската война и Великата отечествена война е военен кореспондент на в. „На страже Родины”, кореспондент на в. „Ленинградская правда”, отговорен редактор на сп. „Ленинград” (1942-1944 г.), главен редактор на сп. „Звезда” (1945-1946 г.). Член е на Ленинградската асоциация на пролетарските писатели (1923 г.), активист на литературната група „Смена” (1926-1929 г.), член на редколегиите на книжната поредица „Библиотека поэта” и на редколегиите на списания „Литературная учёба” (1931-1933 г.), „Ленинград” (1942-1944 г.) и „Звезда” (1944-1946 г.), член на ръководството на ленинградското отделение на Съюза на писателите на СССР (от 1941 г.) и на ръководството на Съюза на писателите на СССР (1954 г.). Автор е на стихосбирките „Фартовые года” (1926 г.), „Комсомольские стихи” (1928 г.), „Современники” (1929 г.), „Собрание стихотворений” (1931 г.), „Золотая Олёкма” (1934 г.), „Избранные стихи” (1934 г.), „Лирика” (1937 г.), „Избранное” (1939 г.), „Фронтовые стихи” (1941 г.), „Героическая поэзия Древней Руси” (1944 г.), „Годы славы” (1946 г.), „Избранные стихи” (1948 г.), „Нюрнбергский дневник” (1948 г.), „Стихотворения, поэмы, повести в стихах” (1952 г.), „Голос молодости” (1958 г.), на поемите „Лукоморье” (1939 г.), „Ива” (1939 г.), „Слово о Мамаевом побоище” (1939 г.), „Орешек. Невская повесть” (1943 г.), „Праздник” (1945 г.), пиесата „Генерал Скобелев” (1943 г.), повестите „Подруга верная моя” (1930 г.), „Остров Мадагаскар” (1932 г.), „Олегов щит” (1933 г.), „Две реки” (1936 г.), „Страна отцов” (1937 г.), „Детство на Негаданном” (1938 г.), „Оренбургская повесть” (1939 г.), „Беловежская повесть” (1943 г.), романа в стихове „Колобовы” (1955 г.), романите „Небо и земля” (1954 г.), „Лена” (1955 г.), „Страна родная” (1956 г.), литературоведческите трудове „Современные литературные группировки” (1928 г.), „От классиков к современности” (1929 г.), „Очерки по истории русской поэзии XX века” (1929 г.), „Начала стиха” (1930 г.), книгите с очерци „В боях за Ленинград” (1943 г.), „На полях Ленинградской битвы” (1945 г.), „Ленинградский дневник” (1958 г.) и др. Умира на 22 януари 1959 г. в Ленинград.