Поетът с ватенката

      На Пеньо Пенев

Не те опази теб съдбата,
превърна те в небесен знак-
да бъдеш зов на светлината, 
да станеш лъч в безлунен мрак.

И изгревите ти червени,
и залезите в кървав мак,
издуват тръпните ни вени,
сънуват светлозарен бряг.

От ватенката топла, стара,
роди се хляб и светлина,
и в път превърна твойта вяра,
в една човешка бъднина.

Димитровград ще те запомни.
Той беше твоя твърдина.
Там трудовите хора скромни
дари с развети знамена.

Ти беше „барабанчик в поход”
и „нежност” в якия бетон.
Ти беше марш на време-грохот,
на правдата издигна трон.

Ти, „глас и съвест на епохата”,
жадуваше за мир, любов.
Превърна в поход суматохата,
поезията – в мощен зов.

Не те опази теб съдбата,
ти сам съдбата промени.
Направи я опора свята
на бъдните ни майски дни!


Рецензии
Хороший стих.
А кто этот человек?
Дмитровград, это Болгария?
Я, к сожалению, не знаю историю Болгарии.
Что там произошло?
Когда?

Наум Уходящий   28.03.2015 17:18     Заявить о нарушении
Благодаря за посещението, Наум /име на един от първите български и славянски учители и просветители/!
Пеньо Пенев е талантлив български поет, възпял трудовия ентусиазъм на българския народ след Втората световна война.
Димитровград е най- младият български град, построен от младежи и заселен от младежи. Той носи името на Георги Димитров, един от големите водачи на Третия Интернационал.Пеньо Пенев е един от младите строители на този град и същевременно негов поетичен летописец.

Радко Стоянов 2   28.03.2015 19:48   Заявить о нарушении
Благодаря ви за изясняване.

Наум Уходящий   28.03.2015 20:16   Заявить о нарушении