За Ниловата Пустош аз копнея.
Пресветлата Обител ме зове
към пристана, в мълчание обвеян,
на хладния Божествен Селигер.
Да следвам кръстоходците смирено,
с тях името да славя на Христа
за постната трапеза споделена,
и бликналата в изповед сълза...
За всичко съм в живота благодарна,
за всяко изпитание в света
и в топлите обятия на храма
усещам се пречистена, добра...
Напълнен с благодат е манастирът,
камбани се надпяват с меден глас,
канон полифоничен се разлива
от ранна утрин и до късен час...
Дори за миг не трепват лист брезите,
застинали в сребриста белота.
Небето се оглежда във водите,
безбрежно като руската душа...
3.07.2020г.
Копнеж
© Copyright: Антонина Димитрова -Болгария, 2015
Свидетельство о публикации №115032410812
Свидетельство о публикации №115032410812
Рецензии