Аркадий Белкин - Лунная соната

http://www.stihi.ru/2011/04/05/7665

   Звучала в зале "Лунная соната"
   И зал затих, и в зале тишина.
   И всем казалось - кончилась война,
   Не будут больше погибать солдаты.
   Мелодия плыла задумчиво и страстно,
   Сердца переполняя грустью нежной.
   И верилось, что сбудутся надежды,
   Что скоро и у них наступит праздник.
   Мелодия плыла над городом блокадным -
   Сквозь смерть, сквозь голод и сквозь беды
   И приближала над врагом победу,
   И ощущалась всеми как награда.


Лунната соната

Перевод с русского на болгарский язык Антонины Димитровой

Звучала нейде „Лунната соната”.
Царяла в залата вред тишина.
Там всеки мислел: „Свърши  таз война.
Не ще погиват отсега солдати.”
Мелодията романтична,  даже  страстна
изпълвала сърца с печална нежност.
И вярвали, че сбъдват се надежди,
че скоро и у тях ще има празник.
И музика се носела в града блокаден
през смърт, беди, глад безпощаден.
И приближила тя  победа свята
и е била за всеки там награда.


Рецензии