Сергей Викулов Нелёгкую ты выбрала мне долю Нелека

„НЕЛЁГКУЮ ТЫ ВЫБРАЛА МНЕ ДОЛЮ...”
Сергей Васильевич Викулов (1922­-2006 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НЕЛЕКА УЧАСТ СИ МИ ОТРЕДИЛА

Нелека участ си ми отредила –
ти даде ми хартия и перо...
Русия моя, с рокля изкласила,
лазур в очите, слънце на чело!

Ти вечна си, от век на век по­млада!
Страна велика с грохотни съдби,
не търсиш ти ласкателска позлата,
ни пудрата на бляскави хвалби.

И ти, великодушно справедлива,
излъжа ли, забрава ми въздай...
Ти можеш и без мен да си щастлива,
без теб, Русия, ще е моят край.


Ударения
НЕЛЕКА УЧАСТ СИ МИ ОТРЕДИЛА

Неле́ка у́част си ми отреди́ла –
ти да́де ми харти́я и перо́...
Руси́я мо́я, с ро́кля изкласи́ла,
лазу́р в очи́те, слъ́нце на чело́!

Ти ве́чна си, от ве́к на ве́к по­мла́да!
Страна́ вели́ка с гро́хотни съдби́,
не тъ́рсиш ти ласка́телска позла́та,
ни пу́драта на бля́скави хвалби́.

И ти́, великоду́шно справедли́ва,
излъ́жа ли, забра́ва ми възда́й...
Ти мо́жеш и без ме́н да си штастли́ва,
без те́б, Руси́я, ште е мо́ят кра́й.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Сергей Викулов
НЕЛЁГКУЮ ТЫ ВЫБРАЛА МНЕ ДОЛЮ...

Нелёгкую ты выбрала мне долю –
дала бумагу мне, перо дала...
О Русь моя, колосья по подолу,
и синь в глазах, и солнце у чела!

Ты вечная, моложе век от века!
Тебе, моя великая страна,
ни позолота лести человека,
ни пудра фраз красивых не нужна.

И ты, великодушная на диво,
казни меня забвеньем, коль солгу...
И без меня ты можешь быть счастливой –
я без тебя, Россия, не могу.




---------------
Руският поет и публицист Сергей Викулов (Сергей Васильевич Викулов) е роден на 13 септември 1922 г. в с. Емиляновска, Новгородска губерния. Първите си стихотворения публикува през 1936 г. във в. „Белозерский колхозник”. По време на Великата отечествена война е пом.­-началник щаб на зенитно­артилерийски полк. Завършва литературния факултет на Вологодския педагогически институт (1951 г.) и литературния институт „Максим Горки” (1961 г.). Член е на Съюза на писателите на СССР (1950 г.), основател и първи председател на вологодската писателска организация (1961 г.), член на ръководствата на Съюза на писателите на РСФСР (1985 г.) и на Съюза на писателите на СССР. Събира и обработва руски фолклор. Работи като литературен консултант на в. „Красный Север”, редактор на Вологодското областно издателство, основател и първи редактор на алманах „Литературная Вологда”, зам.­-главен редактор на сп. „Молодая гвардия” (1967 г.), главен редактор на сп. „Наш современник” (1968­-1989 г.). Автор е на над 25 книги със стихове, поеми и очерци, сред които „Завоёванное счастие” (1949 г.), „Хозяева земли” (1950 г.), „Новый берег” (1952 г.) „Заозёрье” (1956 г.), „Хорошая будет погода” (1961 г.), „Хлеб да соль” (1965 г.), „Черёмуха у окна” (1966 г.), „Ив-гора” (1970 г.), „Плуг и борозда” (1972 г.), „Родовое древо” (1975 г.), „Дума о Родине” (1977 г.), „Остался в поле след” (1979 г.), „Избранные произведения” (в два тома, 1982 г.), „Всходы” (1982 г.), „Святая простота” (1993 г.), „Точка кипения” (2000 г.), „Избранное” (2000 г.), „На русском направлении” (2003 г.) и др. Заслужил деятел на културата на РСФСР. Умира на 1 юли 2006 г. в Москва.