Когато умра

автор: Алина Невская
превод: Йорданка Радева

Когато умра, слънцето ще видя.
Ще се разхождам сред безлюдни градове
и не ще чакам някой да ми се усмихне,
а на познатите неща ще вкуся аромата.

Когато умра, ще напиша писма,
по вятъра ще разхвърлям стотици хиляди думи.
Имах възможност много в живота си да видя,
и аз радостна бях да му се отдам. И съм готова…

И ненапразно животът се мени, отлита…
И не са напразни думите ми… моите…
Всичко както е на земята, така си остава,
а аз цяла вечност трябва да бъда една и съща.

Когато умра, тогава ще видя небето
и ще си спомня моите стари времена
каква  съм била и каква не съм била,
и какво аз след себе си оставям …


Когда умру...
Алина Невская

 Когда умру, то буду видеть солнце,
 Бродить среди безлюдных городов...
 Не буду ждать, что кто-то улыбнётся,
 Вкушая воздух из знакомых снов...

 Когда умру, писать я стану письма,
 Бросая в ветер сотни тысяч слов...
 Мне довелось увидеть много в жизни,
 И я был рад её отдать. Готов!..

 Но не напрасно жизнь меняется и льётся,
 И не напрасны речи все мои...
 Всё так как было на земле и остаётся,
 A я всю вечность должен быть один...

 Когда умру, то буду видеть небо,
 И вспоминать былые времена,
 Каким я был, каким я не был...
 И что оставил я после себя.


Рецензии