Не ме обичай без сърце-
при теб дойдох в началото.
Тъй дълго ваях нашето небе.
Сега за теб безкрайност съм,
от камъка създала облак в бяло.
Копнежите си кътах дълго.
и от хорските очи ги крих.
И порива сърдечен сливах
с порив в излетия си стих.
Сега съм лято... моето за теб,
след тежка турболенция
завърнах се и те преоткрих.
Прекроих за нас надежди,
залези и изгреви открих,
сега съм акварелно чиста,
придала на живота смисъл
и хоризонтите ни сбрах от днес,
и в душата ти се аз побирам...
При теб дойдох в началото...
Просто ме обичай...
Със сърце...
И тихо...
Както само ти си знаеш...
Тихо
© Copyright: Йорданка Радева, 2015
Свидетельство о публикации №115031309251
Свидетельство о публикации №115031309251
Рецензии