Надежда и щит
войната, нищетата и глада.
В душите рана зееше огромна,
фашистите кръстосваха града.
Но имаше една надежда свята,
една Звезда в живота ни нерад.
Русия с обич топлеше сърцата,
опора беше тя и верен брат.
Дедите ни я знаеха от Плевен,
от Шипка и от Търновград,
от битките по пътя й съдбовен,
за да ни има нас на този свят!
Очаквахме я с трепет и утеха
фашисткия терор да разгроми.
Не се съмнявахме в успеха –
машината на злото да сломи.
И Тя дойде, за втори път спаси ни
и даде плът на нашите мечти.
Усмихнаха се родните долини,
животът с нова сила запламтя.
И ден след ден, година след година,
на братството ни силата расте.
През много изпитания премина,
но никога не ще ни предаде!
Свидетельство о публикации №115030806824
Я перевела это стихотворение и опубликовала для предварительного просмотра на http://www.stihi.ru/2015/04/02/7605.
Я поняла, что речь в нем идет о прошлой дружбе Болгарии и России (о настоящей не знаю), хотя в стихотворение об этом сказано косвенно. В переводе у меня два раза упоминается Россия. Пока что не нашла варианта, чтобы уйти от названия моей страны. А может и не надо? Можно ли оставить так?
Стихотворение понравилось.
Интересно мнение автора о переводе.
С уважением. Инесса.
Соколова Инесса 02.04.2015 17:39 Заявить о нарушении