Татьяна Глушкова Вот и стала хозяйкой лихою Ето, с

„ВОТ И СТАЛА ХОЗЯЙКОЙ ЛИХОЮ...”
Татьяна Михайловна Глушкова (1939-2001 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЕТО, СТАНАХ СТОПАНКА ДОСАДНА

Ето, станах стопанка досадна
с древна бръчка на гневна уста.
С лобода и пелин се захранвам,
че съм пила и яла вестя.

В хляб омесих крайпътната глина,
а твърдя – пълнозърнест е хляб,
и изправих високо гърбина –
виждам, месецът става по-слаб.

Много пролети са отпламтели
и връхлита ме глухият ден.
На труда разноцветното дело
ще остане докрая при мен.


Ударения
ЕТО, СТАНАХ СТОПАНКА ДОСАДНА

Е́то, ста́нах стопа́нка доса́дна
с дре́вна бръ́чка на гне́вна уста́.
С ло́бода и пели́н се захра́нвам,
че съм пи́ла и я́ла вестя́.

В хля́б оме́сих крайпъ́тната гли́на,
а твърдя́ – пълнозъ́рнест е хля́б,
и изпра́вих висо́ко гърби́на –
ви́ждам, ме́сецът ста́ва по-сла́б.

Мно́го про́лети са отпламте́ли
и връхли́та ме глу́хият де́н.
На труда́ разноцве́тното де́ло
ще оста́не докра́я при ме́н.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Татьяна Глушкова
ВОТ И СТАЛА ХОЗЯЙКОЙ ЛИХОЮ...

Вот и стала хозяйкой лихою
с древней складкой глубокого рта.
Возрастила полынь с лебедою,
а твержу, что пьяна и сыта.
 
Замесила дорожную глину,
а твержу, что – крупитчатый хлеб,
Разогнула высокую спину – 
вижу, месяц идет на ущерб.
 
Отпылали весенние годы,
налетают глухие года.
А веселое дело работы
не покинет уже никогда.




---------------
Руската поетеса, преводачка, публицист и литературовед Татяна Глушкова (Татьяна Михайловна Глушкова) е родена на 23 декември 1939 г. в Киев. Първите си стихове публикува през 1962 г. във в. „Литературная газета”. Завършва литературния институт „Максим Горки” (1965 г.). Превежда от украински, грузински, чешки, полски, сръбски, латишски и др. езици. Води поетичен семинар в Литературната студиа при МГК на ВЛКСМ и московската писателска организация (1972-1989 г.). Автор е на стихосбирките „Белая улица” (1971 г.), „Выход к морю” (1981 г.), „Разлуки нет” (1981 г.), „Снежная гроза” (1987 г.), „Стихотворения” (1992 г.), „Всю смерть поправ” (1997 г.), „Русские границы” (1997 г.), „Возвращение к Некрасову” (2001 г.), на книги с литературна критика и публицистика като „Боюсь, как бы история не оправдала меня” (1992 г.), „Неправый суд над родным народом” (1997 г.), „Высшее единство в высшем разнообразии” (1998 г.), „Вехи истории – вехи судьбы” (1999 г.), „После победы” (2002 г.) и др. Умира на 22 април 2001 г. в Москва.