ТАМ
по онази откъсната картина.
Помниш ли?
От морето излезе полугол,
със ситни пръски навсякъде,
а кожата - от сол побеляла.
Дълго си стоял там,
отдалече си ме гледал...
Аз те питах обичаш ли поезия -
да - ти си поезия
и погледът ти имаше ясна посока,
щом ме опари
и постави в калъп на царственост.
Ти си господар
на онова лозе на хълма -
и смокини има там, и ягоди,
и като Соломон си с езикови обрати -
"положи ме като печат на сърцето..."
в онази откъсната картина -
на гълъба,който търси дърво да умре...
Бързай - далече е началото,
близо си до края...чакам долу -
на глътки си...
в гърлото.
Свидетельство о публикации №115030203296