Фёдор Сухов Был ли я богатым Бях ли аз богат

„БЫЛ ЛИ Я БОГАТЫМ...”
Фёдор Григорьевич Сухов (1922-1992 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


БЯХ ЛИ АЗ БОГАТ

Бях ли аз богат? Не, мисля, че не съм бил.
Бях ли аз щастлив? Живях щастливо, бях.
Где ли не вървях, какво ли там не съм пил –
пих зората, небесата пих и пях.

Любих ли и знаех ли, че се топеше
нещо буйно? Беше сякаш сприхав гост,
на ливадата цъфтеше и димеше
лятото зелено в жарък сенокос!

Знаех и усетих всичко. В късно лято
ти, ливадо росна в наводнен терен,
разкажи къде поникнаха цветята,
тез цветя, които се видяха с мен.

Те къде повяхнаха, отшумоляха?
Всичко има своя сетен час и бряг...
Може би очите ми претъжни бяха
в лоното на върбовия гъсталак.

Изгрев пихме, цялото небе изпихме
в ябълковата незабравима рът.
И сега в прозрачните безплътни вихри
още търся своя стародавен път.

Не намирам пътя, ни пътечка къса,
под нащърбена прегърбена луна
времето пак свойте стърготини ръси,
мокър сняг в ливадната виделина.

Гасне всичко светло, шипката обаче
топло аленее, пурпурно гори –
тя, която трепетно, любовно в здрача
пази блясъка на моите зори.


Ударения
БЯХ ЛИ АЗ БОГАТ

Бя́х ли а́з бога́т? Не, ми́сля, че не съ́м бил.
Бя́х ли а́з штастли́в? Живя́х штастли́во, бя́х.
Где́ ли не вървя́х, какво́ ли та́м не съ́м пил –
пи́х зора́та, небеса́та пи́х и пя́х.

Лю́бих ли и зна́ех ли, че се топе́ше
не́што бу́йно? Бе́ше ся́каш спри́хав го́ст,
на лива́дата цъфте́ше и диме́ше
ля́тото зеле́но в жа́рък сеноко́с!

Зна́ех и усе́тих вси́чко. В къ́сно ля́то
ти́, лива́до ро́сна в наводне́н тере́н,
разкажи́ къде́ пони́кнаха цветя́та,
те́з цветя́, кои́то се видя́ха с ме́н.

Те́ къде́ повя́хнаха, отшумоля́ха?
Вси́чко и́ма сво́я се́тен ча́с и бря́г...
Мо́же би очи́те ми претъ́жни бя́ха
в ло́ното на въ́рбовия гъстала́к.

И́згрев пи́хме, ця́лото небе́ изпи́хме
в я́бълковата незабрави́ма ръ́т.
И сега́ в прозра́чните безплъ́тни ви́хри
о́ште тъ́рся сво́я старода́вен пъ́т.

Не нами́рам пъ́тя, ни́ пъте́чка къ́са,
под наштъ́рбена прегъ́рбена луна́
вре́мето пак сво́йте стърготи́ни ръ́си,
мо́кър сня́г в лива́дната виделина́.

Га́сне вси́чко све́тло, ши́пката оба́че
то́пло алене́е, пу́рпурно гори́ –
тя́, коя́то тре́петно, любо́вно в здра́ча
па́зи бля́съка на мо́ите зори́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Фёдор Сухов
БЫЛ ЛИ Я БОГАТЫМ...

Был ли я богатым? Думаю, что не был.
Был ли я счастливым? Думаю, что был.
Где я только не был, что я только не пил –
Зори пил и небо утреннее пил.

А любил ли, знал ли, как оно томилось,
Чьё-то ретивое? Как оно рвалось
На широкий луг мой, где цвело, дымилось,
Муравело лето в жаркий сенокос!

Знал я всё, всё ведал. Отзовись, откликнись,
Луг ты мой росистый, луг мой заливной,
Расскажи скорее, где они поникли,
Те цветы, что знались, виделись со мной.

Где они завяли, где отлепестились?
Ко всему на свете свой приходит час...
Может быть глаза мои тоже отгрустили
Под зелёной крышей ивняковых чащ.

Выпили все зори, выпили всё небо
В незабытом мною яблочном краю.
И сейчас гляжу я в призрачную невидь,
Всё ищу дорогу давнюю свою.

Не найти дороги, не найти тропинки,
Мглисто под ущербной сгорбленной луной,
Не с того ли время сыплет, как опилки,
Заметает снегом луг мой заливной.

Гасит, но не может погасить шиповник,
Что багряно рдеет, что красно горит,
Что и в непогоду трепетно, любовно
Зори мои, свет их бережно хранит.




---------------
Руският поет и писател Фьодор Сухов (Фёдор Григорьевич Сухов) е роден на 14 март 1922 г. в с. Красний Осьолок, Нижегородска област. Участва във Великата отечествена война, три пъти е раняван. Първите му стихотворения са публикувани през 1944 г. във в. „Красная Армия”. Завършва литературния институт „Максим Горки” (1954 г.). Публикува поезия в издания като „Наш современник”, „Новый мир”, „Молодая гвардия”, „Москва”, „Нева”, „Смена”, „Огонёк”, „Литературная Россия”, „Литературная газета” и др. Работи като библиотекар в гр. Горки и като литературен сътрудник на в. „Сталинградская правда”. Член е на Съюза на писателите на СССР (1957 г.). Автор е на над 30 стихосбирки, сред които „Родные просторы” (1954 г.), „Поспевают ягоды” (1956 г.), „Половодье” (1958 г.), „Дождь сквозь солнце” (1961 г.), „Голубая улица” (1961 г.), „Стихи” (1963 г.), „Моя жар-птица” (1964 г.), „Малиновый звон” (1967 г.), „Лепестки” (1968 г.), „Красный оселок” (1970 г.), „Мое призвание” (1971 г.), „Былина о неизвестном солдате” (1972 г.), „Светло красуйтесь” (1974 г.), „В гостях у незабудок” (1975 г.), „Сладкая полынь” (1978 г.), „Песня лета” (1978 г.), „Ясень” (1979 г.), „Земляника на снегу” (1979 г.), „Плач Ярославны” (1982 г.), „Овесень” (1984 г.), „Подзимь” (1985 г.), „Лешева дудка” (1987 г.), „По-стать” (1988 г.), „Мать-и-мачеха” (1989 г.), на повествованието „Хождение по свои ранам” и др. Умира на 5 януари 1992 г. в гр. Горки.