Роман Солнцев Над лесом сизым Над гълъбовата гора

„НАД ЛЕСОМ СИЗЫМ...”
Роман Харисович Солнцев (1939-2007 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НАД ГЪЛЪБОВАТА ГОРА

Над гълъбовата гора пламти подсъдно
звезда, меняща своя цвят ежесекундно,
тя ту зелена е, ту рижа е, ту синя,
ту по-прозрачна от девича пелерина.
Сигналите й чужди са ми, неразбрани –
сред езерото леят се и по поляни.
Сигналите й близки са и ме тревожат:
конете да препънат край реката може.
И нейде електронен мозък я проучва,
недостроил към гатанката мост, изключва.
Дали е нужна тя? В далечина мъглява
сама звездата странна нека пребивава!
Над гълъбовата гора да броди смутно
звезда, меняща своя цвят ежеминутно...


Ударения
НАД ГЪЛЪБОВАТА ГОРА

Над гъ́лъбовата гора́ пламти́ подсъ́дно
звезда́, меня́шта сво́я цвя́т ежесеку́ндно,
тя ту́ зеле́на е, ту ри́жа е, ту си́ня,
ту по́-прозра́чна от деви́ча пелери́на.
Сигна́лите й чу́жди са ми, неразбра́ни –
сред езеро́то ле́ят се и по поля́ни.
Сигна́лите й бли́зки са и ме трево́жат:
коне́те да препъ́нат край река́та мо́же.
И не́йде електро́нен мо́зък я проу́чва,
недострои́л към га́танката мо́ст, изклю́чва.
Дали́ е ну́жна тя́? В далечина́ мъгля́ва
сама́ звезда́та стра́нна не́ка пребива́ва!
Над гъ́лъбовата гора́ да бро́ди сму́тно
звезда́, меня́шта сво́я цвя́т ежемину́тно...

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Роман Солнцев
НАД ЛЕСОМ СИЗЫМ...

Над лесом сизым средь планет горит подсудно
звезда, меняющая цвет ежесекундно,
Она то голуба, рыжа, то с зеленцою,
то вдруг прозрачнее плаща девчат весною.
Ее сигналы чужды мне и непонятны –
в озера льются в тишине и на поляны.
Ее сигналы мне близки и так тревожат:
они сегодня у реки коней стреножат.
И где-то электронный мозг, чудак, тихоня,
к разгадке не достроив мост, сгорит сегодня.
А может, не нужна она? В дали туманной
пусть эта хоть звезда одна пребудет странной!
Над лесом сизым средь планет пусть бродит смутно
звезда, меняющая цвет ежесекундно...

               1965 г.




---------------
Руският поет, писател и драматург Роман Солнцев (Ринат/ Роман Харисович Суфиев/ Солнцев) е роден на 21 май 1939 г. в с. Кузкеево, Татарска АССР. Първите му поетични публикации са през 1962 г. в сп. „Смена” и сп. „Юность”. Завършва физическия факултет при Казанския държавен университет и литературния институт „Максим Горки”. Работи като геолог в Сибир, преподавател в Красноярския политехнически институт (от 1962 г.), журналист и професионален литератор. Член е на Съюза на писателите на СССР (1965 г.), съпредседател е на Съюза на писателите на Русия (1989 г.). Народен депутат (1989 г.), заслужил работник на културата на РСФСР. Главен редактор на сп. „День и ночь” и на сп. „Смена”. Автор е на стихосбирките „Стихи” (1964 г.), „Годовые кольца” (1965 г.), „Необщая тетрадь” (1968 г.), „Скажи сегодня” (1979 г.), „Ночной мост” (1983 г.), „Роман Солнцев” (1991 г.), „Проданный дом” (1993 г.), „Волшебные годы” (1997 г.), „Наши грёзы” (1998 г.), „Напоминание о счастье” (1998 г.), „Маленькое тайное общество” (1999 г.), „Сожженное время” (2003 г.), „Избранное” (2004 г.), „Книга времён” (2005 г.), „Серебряный шнур” (2005 г.), на книгите с проза „Имя твоё единственное” (1973 г.), „День защиты хорошего человека” (1976 г.), „Лодка пойдёт на дрова” (1978 г.), „Две исповеди” (1980 г.), „Нож” (1992 г.), „Дважды по одному следу” (1997 г.), „Полураспад” (2003 г.), „Дом, которого нет” (2003 г.), „Минус Лавриков” (2005 г.), „Золотое дно” (2005 г.), „Страна АдРай” (2006 г.), на драматургичните творби „Аэропорт Медведь” (1987 г.), „Люди и звери на золотой лестнице” (1992 г.), „Дюжина пьес веселого времени” (1999 г.), „Двойной орешек” (2005 г.), „Побег в белые горы” (2006 г.) и др. Умира на 17 април 2007 г. в Красноярск.