Лятото е вече спомен.
Скита вятърът бездомен
и от клюмналите клони
листите последни рони.
Умълча се и земята,
гледа тъжно небесата.
Слънце ласкаво не грее,
птица весело не пее.
Синият простор помръкна
и щурчето пак замлъкна.
Над гнездата запустели,
гъстата мъгла се стели.
Над полето зажадняло
дъжд обилен е валяло,
вече спи успокоено,
с бистри „сълзи” напоено!
Скоро вихър ще завие,
сняг земята ще покрие
и под бялата покривка,
ще потърси тя почивка.
Ще сънува щедро лято
с много труд и плод богато,
ласки слънчеви и нежни,
смях край дюните крайбрежни.
Късна есен, Генка Богданова
© Copyright: Генка Богданова, 2015
Свидетельство о публикации №115021409591
Свидетельство о публикации №115021409591
Рецензии