Те са влюбени
и си милват ръцете под масата
в старото, евтино кафене,
във очите си скрили окраската
на безоблачното небе.
А отсреща старец със вестник
свежда поглед с усмивка.
Спомен в кафето му блясва,
с треперещи пръсти
оправя ръба на покривката.
Но ръба във душата не може.
Светлинката угасва в зениците.
Само споменът стар е възможен,
нищо, че парят от обич ресниците.
Те са влюбени
и си милват ръцете под масата
в старото, евтино кафене.
Той е сам и с тъгата намята се,
пие до дъно горчивото си кафе.
После става, слага каскета си
и до чашата левче оставя,
сякаш оставя до нея небето си,
скрило в себе си незабрава.
Те още са там
и си милват ръцете под масата.
Той вече навън, самотен в студа.
Те се прегръщат със лятото.
Той под каскета си крие снега.
Контрасти
© Copyright: Ани Монева, 2015
Свидетельство о публикации №115021404241
Свидетельство о публикации №115021404241
Рецензии