На снимке пожълтевшим, Ольга Мальцева-Арзиани

Автор: Ольга Мальцева-Арзиани
Перевод с русского: Генка Богданова

На снимке пожелтевшем
Красавица смеётся,
Последний день войны,
В руках её букет,
Ах, белая сирень,
Как звонко сердце бьётся,
Последний белый танец
Военных долгих лет!

Ах, белая сирень,
Прижалась к гимнастёрке,
Девчонке тридцать лет,
И позади война.
Как трудно вспоминать
Как больно и как горько,
Что из пяти девчонок
В строю она одна.
Букет к себе прижав
Девчонка жизни рада,
А позади беда
сгоревших городов.
Сияют на груди
Высокие награды.
Ах, белая сирень,
Созвездия цветов!
Как близким рассказать,
Как девочки погибли,
Их было ровно пять,
Жива она одна...
И по земле чужой
разбросаны могилы,
И матерям она
Отдаст их ордена.
Ах, белая сирень,
Прижалась к гимнастёрке,
Сегодня, в День Победы,
Ликует вся страна.
И бабушка смеётся
На старом снимке звонко,
И в храмах поминают
Героев имена.

На снимке пожелтевшем
Красавица смеётся,
Последний день войны,
В руках её букет,
Ах, белая сирень,
Как звонко сердце бьётся,
Последний белый танец
Военных долгих лет

 
НА ПОЖЪЛТЯЛА СНИМКА

Красавица се смее на снимка   пожълтяла.
А в ръцете й – букет .Войната тя е преживяла.
Люляко бял, как силно сърцето бие, кажи ни!
Последен бял танц от военните дълги години!


Ах, люлякът  бял притиска днес до гърдите си тя.
Девойката вече е на  тридесет и пет лета.
Спомен е войната.  Мисълта й назад полетя
с тъга - от пет девойки в строя- само тя оцеля.

Притиснала букета тя на живота се радва.
Спомен лош остана военната кървава брадва,
опожарените градове! На гърдите й – медали
люляк бял  и  съзвездие от звезди засияли.

Но как да разкаже тя на близките страшната вест?
Те бяха пет. А единственно тя завръща се днес.
Останаха те завинаги в онази чужда земя.
Само ордените носи на майките тъжни тя.

Ах, люляк бял притиска днеска до куртката си тя!
Празнува денят на победата  цялата страна.
На снимката хора от радост и жал разплакани.
В църквите – опело за войните недочакани!

Красавица усмихната на снимка пожълтяла.
Държи в ръце букет .Войната е тя преживяла.

Люляко бял, как силно сърцето бие, кажи ни!
Последен бял танц от военните дълги години!