Галина Иванова В тростниковый час

Галина Иванова Болгария
В тръстиков час

Добре де, край. Разбрах, че я обича
тъй както се обича светлина,
тъй както се бленува стрък кокиче
и надпис пред молитвена стена.
Съдба ми е от век да се оттеглям
така, че и снегът да преболи.
За него все пак страница съм бегла,
безсънен като дрипав плач молив.
Едно безумно сложно изречение
в тръстиков час, случаен като дим
и няколко пчеличкови катрена
със възглас не съвсем необходим.
Но да ревнуваш в зимен ден е смешно,
защото всяко зло е за добро,
а вятърът е най - премъдър грешник
и всеки миг свободен е сребро.
А злато е лъчът на новината,
че е щастлив дори, дори без мен.
Изтривам в календара тази дата.
Вода бях пила в стъпка на елен.


В тростниковый час
http://www.stihi.ru/2015/02/06/7022

Перевод с болгарского Александра Борисова

Пришла к нему. Поняла, как любила,
И та любовь по – прежнему, светла.
Букет цветов подснежников любимых
И надпись, и на кладбище стена.

Судьба моя навеки удалилась
И прошлое порошею укрыв,
Ведь для него я странницей явилась,
Бессонной, как оборванный мотив.

Безумно сложится  стихотворенье,
В час тростника, случайное, как  дым,
Неслыханных медовых пчёл – катренов
И крик, что может быть необходим.

Что ревность в зимний день? – смешно и сложно.
Там зло всегда перетечёт в добро,
А ветер – грешник дует осторожно,
Свободная минутка – серебро.

И золота лучи тревожат мысли,
Он счастлив всё же, счастлив навсегда.
И календарь стирает эти числа,
Как воду из оленьего следа.