Писмо от България, Генка Богданова

Любима моя, пиша ти от лазарета.
От болка и копнеж  душата ми обзета,
в тази нощ безлунна се връща към Русия, 
хората  любими,  щастлива да открие.

Как моля се на Бог, дано да се завърна,
децата си и теб, любима, да прегърна,
да се поклоня на майка, татко стари,
да срещна  живи, здрави  моите другари!

Воювах две години аз в земи далечни,
за свято дело и за братята сърдечни,
за поробените рожби на  България,
понесли петвековни  мъки и страдания.

Но турски ятаган край Ямбол ме посече,
на българска земя - казашка кръв потече
и сля се тя с кръвта на българи –юнаци,
побратими се Ямбол с Донските казаци.

Ранен и сам, край Тунджа можех да загина-
летеше към победи моята дружина.
Полковникът Бакланов турците громеше,
над мен смъртта омайни  приказки шептеше.

Две български  девойки  умиращ ме откриха,
две млади санитарки от нея ме спасиха .
Сега съм в лазарета… Ако оздравея
с  две хубави Родини аз ще се гордея!

България, Русия - две сестрици родни,
мечтая да са силни, горди и свободни!
С братската си кръв  България калихме,
с много скъпи жертви свободата й дарихме.

Ти не плачи, любима, аз ще се завърна!
Там, под небето родно, пак ще те прегърна.
Горд съм, че воювах с османски, диви орди,
за да са свободни  и българите горди!