Седемнадцатилетние, Аркадий Белкин

Автор: Аркадий Белкин
Поетический период:Генка Богданова
 
   
Был вечер выпускной -а завтра
Под утро -страшная война
И в миг от орудийных залпов
Разорвалась на клочья тишина
И в небе тучей самолеты
И бомбы, бомбы -словно град.
И приказал мальчишкам ротный:
"Стоять - и ни на шаг назад".
Стояли.Выстояли.Знали
И верили,что победят...
А в сорок пятомв школьном зале -
В живых -один из всех ребят.
 

СЕДЕМНАДЕСЕТГОДИШНИТЕ
Поетический период:Генка Богданова
 
Вечерта беше  зрелостният им бал.
На съмване пламна  войната страшна.
В този миг, оръдеен залп закънтял,
раздра покоят  като дрипа прашна!
 
Самолети – тъмни облаци в небето ,
сипят  бомби, бомби…смъртоносен град!
И заповяда ротният:  - Момчета,
на поста стойте! Ни крачка по-назад!
 
Стояха те на пост. И устояха!
Знаеха и вярваха: Ще победят!...
В четирдесет и пета се събраха
пак останалите живи от класа.
 
Празнуваха победата щастливо -
беше  краят на ужасната война.
Момчетата? Едно бе само живо!
И то без време в боевете побеля.