Послевоенная дочка майора, Ольга Мальцева-Арзиани

Автор:Ольга Мальцева-Арзиани
Перевод с русского: Генка Богданова

Жена ждала ребёнка в сорок первом.

Мечтали вместе, что родится дочь.

Хотелось девочку назвать в честь мамы, Верой.

А до войны осталась только ночь.
 
Она вязала тёплые пинетки,

И муж-курсант вот-вот ворвётся в дом...

Конец июня, дочь родится летом,

Ну как же будут счастливы втроём!!!


Принёс букет и бросил на колени,

В ответ смеются синие глаза.

Душевные, сердечные мгновения,

В словах об этом трудно рассказать.


Пирог с клубникой и компот из ягод.

Картошки жареной манящий аромат.

Семейный ужин, радостные взгляды...

А утром будет настоящий ад!!!


Жена погибла с нерождённой дочкой...

Майор прошёл с боями всю войну.

И долгий путь домой был трудным очень,

Он мстил врагу за дочь и за жену.


Вокзал. Скамейка. Грязная девчушка...

Так горько плачет, просто вся в слезах.

Одета, словно дряхлая старушка.

Майор увидел...синие глаза.

Остановился. Девочка притихла.

Тоскливый взгляд, дарящий неба синь.

Совсем малышка, но познала лихо.

Очнись, майор, ведь ты совсем один!


В глазах малышки светится Надежда.

В глазах майора теплится Любовь.

И засмеялся воин, как и прежде,

И Счастье постучалось в сердце вновь!
Я папу жду. А мамочку убили.

Как звать меня? Так Верочкой зовут.

Живу на кладбище, в сторожке, у могилы.

А кормят проезжающие, тут...


Рыдал майор, девчушку прижимая,

Все понимали: Ангел пролетел...

По жизни рядом двое зашагали.

Майор и дочь. Он очень дочь хотел..



СЛЕДВОЕННАТА ДЪЩЕРЯ НА МАЙОРА
Поетический перевод с русского: Генка Богданова

Жена му очакваше дете в   четир,сет и пета,
Мечтаеха заедно да им се роди дъщеря.
Ще бъде Вера! На мама ще кръстят детето.
А до войната оставаше една нощ. Една!


Тя плетеше  за бебето си топли терлички.
И мъжът й –курсант всеки миг  ще се върне в дома.
В краят на юни, лятос ще роди дъщеричката
и колко щастливи ще са тримата след това!


Донесе й той букет цветя, поклон й направи.
Смеят се щастливите сини очи отсреща .
Сърдечни мигове! Как тази нощ ще забрави?
Нямам  точни слова да опиша тази среща


Баницата с боровинки, компот от ягоди,
пържените  картофки мамят с аромат..
Семейна вечеря. Щастливите им погледи…
А на сутринта вече ще бъде истински ад.

Тя с неродената им дъщеричка загина.
Майорът воюва до края на тази война.

Той трудно дългият път до дома си измина.
Мъсти на врага за детето, за свойта жена…
 Гарата. Скамейка. И малко, тъжно девойче.


Толкова жално плаче, че цялата е в сълзи!
Дрипава е,  като бедна старица, така, че
майорът едва забеляза сините й очи.


Поспря се той. Притихна  девойчето с надежда.
В тъжният поглед блести  синева от небето.
Съвсем мъничка, но в очите й мъка съглежда.

Гледай, майоре, само като теб е детето!

В очите на детенцето просветва надежда

В очите на майора вече любов се заражда .
Засмян като някога, топло той я поглежда.
Тупти щастливо сърцето. Надежда се ражда.


-  Аз чакам тук баща си. А майка ми е убита!
Как е моето име? Верочка се наричам.
Живея на гробище, в кула на могилата.
За храна при пътниците на гарата тичам.


Разплаканият майор девойчето прегръща.
Разбраха всичко те. Ангел небесен долетя…
Двамата заедно към живота се завръщат –
майорът с тъй дълго чаканата му дъщеря.