Синигерче на тротоара градски
умираше под тръпнещия свод.
Не стигна до замлъкналите храсти
да се сбогува с птичия си род.
Гръдта му – слънчево петно в мъглата –
на плочника замръзнал затрептя.
Унило стръкче от иглика златна,
не сварило да срещне пролетта.
Тълпата тъпчеше клъбцето пъстро,
а милостта умираше във кал.
Един бездомник пред света навъсен
синигера загърна в своя шал.
Дали беднякът хората пожали,
или събрата по съдба спаси
във шепата с човечност, оцеляла
в живот окаян, равнодушно-сив?
Той тих отмина хората безкрили,
стопи се като диря на звезда.
Понякога под дрипав шал се крие
надеждата, че има доброта.
Доброта
© Copyright: Дафинка Станева, 2015
Свидетельство о публикации №115020403338
Свидетельство о публикации №115020403338
Рецензии
На это произведение написано 7 рецензий, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.