Алексей Еранцев Молва Мълва

„МОЛВА”
Алексей Никитович Еранцев (1936-1972 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


МЪЛВА

Посвирва Любка в духов наш оркестър
на златна позакърпена тръба.
А всяка вечер с рой младежи местни
след свиренето води веселба.

Под воплите на грамофона всички
безгрижно веселят се след това
и като шлейф след късичка поличка
пълзи след нея селската мълва.

И аз, на гуляйджиите приятел,
при Любка ходих, чужд на клеветата,
ушите ми яркочервени, ах,
се пълнеха от славеите с грах.

И зад гърба ми тихо-тихо бе ли?
Защо ли?
Сякаш в смешно кино, но
аз й поднасях карамфили бели,
а не портвайн – не весело вино.

Но пак прозорци буйна паст откриха,
перденцата като езици пак
от дланите й щастието триха,
на жълти плюнки сяха влажен знак.

Но с мъст над дивата тъга да блесне,
противно на досадната съдба,
си свири Любка в духов наш оркестър
на златна позакърпена тръба.


Ударения
МЪЛВА

Посви́рва Лю́бка в ду́хов на́ш орке́стър
на зла́тна позакъ́рпена тръба́.
А вся́ка ве́чер с ро́й младе́жи ме́стни
след сви́ренето во́ди веселба́.

Под во́плите на грамофо́на вси́чки
безгри́жно веселя́т се след това́
и като шле́йф след къ́сичка поли́чка
пълзи́ след не́я се́лската мълва́.

И а́з, на гуляйджи́ите прия́тел,
при Лю́бка хо́дих, чу́жд на клевета́та,
уши́те ми яркочерве́ни, а́х,
се пъ́лнеха от сла́веите с гра́х.

И зад гърба́ ми ти́хо-ти́хо бе́ ли?
Защо́ ли? Ся́каш в сме́шно ки́но, но́
аз й подна́сях карамфи́ли бе́ли,
а не́ портва́йн – не ве́село вино́.

Но па́к прозо́рци бу́йна па́ст откри́ха,
перде́нцата като ези́ци па́к
от дла́ните й шта́стието три́ха,
на жъ́лти плю́нки ся́ха вла́жен зна́к.

Но с мъ́ст над ди́вата тъга́ да бле́сне,
проти́вно на доса́дната съдба́,
си сви́ри Лю́бка в ду́хов на́ш орке́стър
на зла́тна позакъ́рпена тръба́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Алексей Еранцев
МОЛВА

Играла Любка в духовом оркестре
На золотой залатанной трубе.
По вечерам косяк парней окрестных
Водила в общежитие к себе.

И под кошачьи вопли радиолы
Качалась у порога трын-трава,
И шлейфом за коротеньким подолом
Тянулась поселковая молва.

А я, приемыш гулевых окраин,
Шел к Любке, наговором не отравлен,
И уши кумачовые мои
Горохом набивали соловьи.

И за спиною было тихо-тихо.
Не оттого ль,
Что, как в смешном кино,
Я нес девчонке белые гвоздики,
А не портвейн – веселое вино?

Но створки снова размыкали пасти,
И занавески, словно языки,
С ее ладоней смахивали счастье,
И оставались желтые плевки.

Но, горести отчаянной в отместку,
Наперекор накликанной судьбе,
Играла Любка в духовом оркестре
На золотой залатанной трубе.




---------------
Руският поет, писател и художник Алексей Еранцев (Алексей Никитович Еранцев) е роден на 28 февруари 1936 г. в с. Павловско, Алтайския край. Първите си стихове печата във в. „Трудовое знамя” през 1956 г., а от 1959 г. публикува активно в списанията „Смена”, „Октябрь”, „Наш современник”, „Сельская молодежь”, „Урал” и др. Завършва факултета по журналистика при Уралския държавен университет (1961 г.). Работи като литературен сътрудник на в. „Молодой ленинец” и в. „Советское Зауралье” и редактор на Южноуралското издателство. Член е на Съюза на писателите на СССР (1966 г.). Автор е на стихосбирките „Вступление” (1963 г.), „Ночные поезда” (1965 г.), „Глубокие травы” (1966 г.), „Кумачовые журавли” (1967 г.), „Лирика” (1972 г.), „Талица” (1973 г.), на книгата с проза „Разомкнутые берега” (1972 г.) и др. Умира на 30 декември 1972 г. в Курган.