Александр Бобров Диалог о поэзии Диалог за поезият

„ДИАЛОГ О ПОЭЗИИ”
Александр Александрович Бобров (р. 1944 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ДИАЛОГ ЗА ПОЕЗИЯТА

„Аз не обичам стихове – тя каза, –
заради тебе често ги търпях.”
Не се опечалих от тази фраза:
– И аз не ги обичам – си признах. –

Особено бездарните, сломими,
от всяка дупка с крясък нов и нов.
Болят ме дивите безкръвни рими,
особено такива: зов–любов.

Навярно си ме убедила, мила –
отвърнах откровено и без спор, –
но даде ми поезията сила,
към теб отправи лутащия взор.


Ударения
ДИАЛОГ ЗА ПОЕЗИЯТА

„Аз не оби́чам сти́хове – тя ка́за, –
заради те́бе че́сто ги търпя́х.”
Не се́ опечали́х от та́зи фра́за:
– И а́з не ги оби́чам – си призна́х. –

Осо́бено безда́рните, сломи́ми,
от вся́ка ду́пка с кря́сък но́в и но́в.
Боля́т ме ди́вите безкръ́вни ри́ми,
осо́бено таки́ва: зо́в–любо́в.

Навя́рно си ме убеди́ла, ми́ла –
отвъ́рнах открове́но и без спо́р, –
но да́де ми пое́зията си́ла,
към те́б отпра́ви лу́таштия взо́р.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Александр Бобров
ДИАЛОГ О ПОЭЗИИ

„Я не люблю стихов, – она сказала, –
Лишь иногда из-за тебя терплю”.
В ответ не опечалился нимало:
– Да я их сам, признаться, не люблю.

Особенно плохих, с надрывным криком,
Из каждой щели слышащимся вновь.
Таится отвращенье к диким рифмам,
Особенно вот к этой: кровь-любовь.

Ну, милая, считай, что убедила:
Ответил откровенно – не со зла,
Но сколько раз Поэзия будила,
А если честно – и к тебе звала.

               2007 г.




---------------
Руският поет, писател и публицист Александър Бобров (Александр Александрович Бобров) е роден на 14 февруари 1944 г. в с. Кучино, Московска област. Завършва литературния институт „Максим Горки”. Работил е във в. „Литературная Россия”, изд. „Советский писатель”, радио „Резонанс” и телевизионните канали „Мир”, „Московия” и „Подмосковье”. Автор е на 28 книги с поезия, проза и краеведчески изследвания, сред които „Дань” (1977 г.), „Боярышник” (1979 г.), „Красный Холм” (1982 г.), „За Москвою-рекою” (1984 г.), „Белая дорога. На север по Московской долготе” (1985 г.), „Свод. Избранное” (1988 г.), „Вообще и в частности” (1989 г.), „Имя – судьба” (1990 г.), „Возвращаюсь к тебе” (1990 г.), „Бей своих” (1990 г.), „По рекам Московии” (2007 г.), „Серебряный век Подмосковья” (2008 г.) и др. Кандидат на филологическите науки, член-кореспондент на Академията за поезия, носител на много национални и международни литературни награди. Член е на редколегиите на в. „Советская Россия” и сп. „Русский Дом”, член е на Съвета по книгоиздаване при Московска област. Живее в Москва.