Эдуард Асадов Чудачка

„ЧУДАЧКА”
Эдуард Аркадьевич Асадов (1923-2004 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЧУДАЧКА

Наричат я някои хора чудачка
и сочат я с пръст, че е вечно сама.
А други – надменна, принцеса, дивачка,
за трети тя просто е стара мома.

И птиците също по двойки се хващат,
душата стреми се към жива душа.
Момците след кино девойки изпращат,
а тя се прибира самичка пеша.

Пак зими и пролети във върволица
тичат, облитат ни с устрем присъщ...
Приятелки, често невзрачни девици,
отдавна намериха мъж.

Край нея твърдят: – Време е да пристанеш.
Мъжете не чакат, влюбчиви са те!
Страниш ли така, ти мома ще останеш!
Нещата отиват към трийсетте...

Нима не харесваш ти никого там?
Мечтателно гледат очите красиви:
– Харесвам, но близост без обич не знам! –
учудено тя раменете си свива.

Каква ли любов тя очаква? Май
ще викне: „Любов звездопадна! Да грабва!
Красива-красива! Безкрай-безкрай!
А щом не намеря любовния рай,
то никаква друга любов ми не трябва!”


Ударения
ЧУДАЧКА

Нари́чат я ня́кои хо́ра чуда́чка
и со́чат я с пръ́ст, че е ве́чно сама́.
А дру́ги – надме́нна, принце́са, дива́чка,
за тре́ти тя про́сто е ста́ра мома́.

И пти́ците съ́що по дво́йки се хва́щат,
душа́та стреми́ се към жи́ва душа́.
Момци́те след ки́но дево́йки изпра́щат,
а тя́ се приби́ра сами́чка пеша́.

Пак зи́ми и про́лети във върволи́ца
ти́чат, обли́тат ни с у́стрем присъ́щ...
Прия́телки, че́сто невзра́чни деви́ци,
отда́вна наме́риха мъ́ж.

Край не́я твърдя́т: – Вре́ме е да приста́неш.
Мъже́те не ча́кат, влюбчи́ви са те́!
Страни́ш ли така́, ти мома́ ще оста́неш!
Неща́та оти́ват към трийсетте́...

Нима́ не харе́сваш ти ни́кого та́м?
Мечта́телно гле́дат очи́те краси́ви:
– Харе́свам, но бли́зост без о́бич не зна́м! –
учу́дено тя́ рамене́те си сви́ва.

Каква́ ли любо́в тя оча́ква? Ма́й
ще ви́кне: „Любо́в звездопа́дна! Да гра́бва!
Краси́ва-краси́ва! Безкра́й-безкра́й!
А що́м не наме́ря любо́вния ра́й,
то ни́каква дру́га любо́в ми не тря́бва!”

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Эдуард Асадов
ЧУДАЧКА

Одни называют ее чудачкой
И пальцем на лоб – за спиной, тайком.
Другие – принцессою и гордячкой,
А третьи просто синим чулком.

Птицы и те попарно летают,
Душа стремится к душе живой.
Ребята подруг из кино провожают,
А эта одна убегает домой.

Зимы и весны цепочкой пестрой
Мчатся, бегут за звеном звено...
Подруги, порой невзрачные просто,
Смотришь – замуж вышли давно.

Вокруг твердят ей: – Пора решаться.
Мужчины не будут ведь ждать, учти!
Недолго и в девах вот так остаться!
Дело-то катится к тридцати...

Неужто не нравился даже никто? –
Посмотрит мечтательными глазами:
– Нравиться нравились. Ну и что? –
И удивленно пожмет плечами.

Какой же любви она ждёт, какой?
Ей хочется крикнуть: „Любви-звездопада!
Красивой-красивой! Большой-большой!
А если я в жизни не встречу такой,
Тогда мне совсем никакой не надо!”




---------------
Руският поет и писател Едуард Асадов (Эдуард Аркадьевич Асадов) е роден на 7 септември 1923 г. в гр. Мерв, Туркестанска АССР. Първите си стихове пише на 8-годишна възраст, а първите му поетични публикации са от 1948 г. в сп. „Огонек”. През 1943 г. завършва военно училище и се сражава във Великата отечествена война, където е ранен тежко и ослепява (до края на живота си носи черна полумаска на лицето). След войната завършва литературния институт „Максим Горки” (1951 г.). Превежда поезия от башкирски, грузински, калмикски, казахски и узбекски език. Член е на Съюза на писателикте на СССР (1951 г.). Работи като литературен консултант във в. „Литературная газета”, сп. „Огонёк”, сп. „Молодая гвардия”, изд. „Молодая гвардия” и др. Автор е на много книги с поезия и проза, сред които 50 стихосбирки като „Светлая дорога” (1951 г.), „Снежный вечер” (1956 г.), „Солдаты вернулись с войны” (1957 г.), „Во имя большой любви” (1962 г.), „Лирические страницы” (1962 г.), „Я люблю навсегда” (1965 г.), „Будьте счастливы, мечтатели” (1966 г.), „Остров романтики” (1969 г.), „Доброта” (1972 г.), „Песня о бессловесных друзьях” (1974 г.), „Ветра беспокойных лет” (1975 г.), „Созвездие Гончих Псов” (1976 г.), „Годы мужества и любви” (1978 г.), „Компас счастья” (1979 г.), „Именем совести” (1980 г.), „Избранное” (в 2 тома, 1981 г.), „Дым Отечества” (1983 г.), „Сражаюсь, верую, люблю!” (1983 г.), „Высокий долг” (1986 г.), „Собрание сочинений” (в 3 тома, 1987 г.), „Судьбы и сердца” (1990 г.), „Зарницы войны” (1995 г.), „Не надо сдаваться, люди” (1997 г.), „Не надо отдавать любимых” (2000 г.), „Не проходите мимо любви” (2000 г.), „Смеяться лучше, чем терзаться” (2001 г.), „Собрание сочинений” (в 6 тома, 2003 г.), „Когда стихи улыбаются” (2004 г.), „Дорога в крылатое завтра” (2004 г.) и др. Герой на Съветския съюз (1998 г.). Умира на 21 април 2004 г. в гр. Одинцово, Московска област.