Осип Мандельштам - Воздух пасмурный влажен и гулок

Осип Мандельштам
***Воздух пасмурный влажен и гулок


Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


***

Облачно, влажно, въздухът плътен;
във гората не чувствам аз страх.
Кръста лек на самотния пътник
аз покорно ще го понеса.

В равнодушна родина отново
като патица упрек лети, -
аз живея във сумрачно лоно,
гдето всеки е сам и един.

Гръмна изстрел. Над езеро сънно
патица вече е с тежки крила.
В огледалния образ без дъно
борове - с разлюлени стебла.

Мътно небето свети невзрачно -
и светът боледува в мъгли,
позволи ми и аз да съм мрачен,
да не те обичам, позволи.

1911, 28 августа 1935
Превод: 22.01.2015 г.
------------------------------------------

Облачно, влАжно, вЪздухът плЪтен;
във горАта не чУвствам аз стрАх.
Кръста лЕк на самОтния пЪтник
аз покОрно ще гО понесА.
   
В равнодУшна родИна отнОво
като пАтица Упрек летИ, -
аз живЕя във сУмрачно лОно,
гдето всЕки е сАм и едИн.

ГрЪмна Изстрел. Над Езеро сЪнно
пАтица вЕче е с тЕжки крилА.
В огледАлния Образ без дЪно
бОрове - с разлюлЕни стеблА.

МЪтно небЕто свЕти невзрАчно
и светЪт боледУва в мъглИ -
позволИ ми и Аз да съм мрАчен,
да не тЕ обИчам, позволИ.

***

     Воздух пасмурный влажен и гулок;
     Хорошо и не страшно в лесу.
     Легкий крест одиноких прогулок
     Я покорно опять понесу.

     И опять к равнодушной отчизне
     Дикой уткой взовьется упрек,--
     Я участвую в сумрачной жизни,
     Где один к одному одинок!

     Выстрел грянул. Над озером сонным
     Крылья уток теперь тяжелы.
     И двойным бытием отраженным
     Одурманены сосен стволы.

     Небо тусклое с отсветом странным --
     Мировая туманная боль --
     О, позволь мне быть также туманным
     И тебя не любить мне позволь.

     1911, 28 августа 1935