Борис Кравецкий - Сколько ж, в жизни сделано ошибо

- «Сколько ж, в жизни сделано ошибок,
И неверных, выбрано дорог?
Вероятно, был удачней выбор,
Просто я его - найти не смог…»

И судьба за это отплатила:
В памяти глаза родных, друзей;
Многие из них, уже - в могилах,
И от этого - ещё больней!

Вспоминаешь всё - свой путь итожа:
То - не сделал, это - не успел…
Сердце, «будто зверь свирепый, гложет»:
Сколько ж, «бессердечных» сделал дел?!

Кто-то скажет: «Всякое бывает…
Прошлого, увы - не изменить!»
Жизнь проходит… Голова седая…
Скоро будет - «некому - простить»!

Зарастают холмики травою,
И чернеют старые кресты…
Встану, с непокрытой головою
И, шепчу: «Прости брат, друг. – Прости!»

Мне ответом - шум листвы на клёнах,
Шорохи кладбищенской травы…
С головой повинною, с поклоном -
Ухожу, в мир – «всё еще, живых».

…Телефон молчит. - «Неверный номер?!
Может быть, в отлучке бывший друг?
Позже - позвоню»… В моём альбоме -
Фото. Вышла ссора, как–то, вдруг…

Повинюсь. Прощу ему – обиды.
(Ссор тех нынче, стоимость – гроши…)
Только бы - его живым увидеть.
Груз убрать, с измученной души!

…Всех прощу я, с кем пути земные -
Сталкивали, и вели - в судьбе…
Не храню - обид. - « Друзья, родные!
Приглашаю погостить, к себе!»

Мы поднимем полные стаканы…
Тост, за - тостом. Пусть стекло - звенит!
Заживут болезненные раны.
И, сотрутся - горечи обид…

…Да, ошибок сделано - порядком.
И дорог, неверных – трудно счесть…
Жизнь – увы, не школьная тетрадка -
Не исправить, не перезачесть…



Превела на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА

КОЛКО ГРЕШКИ ПРАВИМ НИЙ В ЖИВОТА

"Колко съм в живота правил грешки
и пътища неверни съм избирал?
Вероятно добър избор има,
но уви, не съм го аз намирал."

За това съдбата се разплаща:
В паметта за близки и приятели.
От тях мнозина вече са във гроба
и става ми по болно от това.

Всичко си припомням в своя път:
Какво направил съм какво не съм...
Сърцето като звяр свиреп ме гложди,
Какви неща съм правил безсърдечни.

Някои казват „ То всичко се случва...
Миналото няма да се върне!
Главата горе – животът продължава"
Скоро никой "не ще ни прости."

Обрастват хълмовете със трева
и кръстовете стари почерняват...
Изправям се без шапка на глава
и шепна:„Прости ми брат,приятелю,-Прости!”

Отвръща ми шумът на листи кленови
И шепотът на гробищни треви.
С наведена глава и със поклон -
в света отивам аз „все още жив”.

…Ни звук от телефона. -„Погрешен номер?!”
Няма ли го бившият приятел?
Сетне ще звъня…В моят албум –
Снимка. Свърши спорът изведнъж.

Сгрешил е, опрощавам му обидите.
/ сега всеки ден кавги за грош…/
Да можех само жив аз да го видя,
товарът ще се смъкне от душата ми.

На всички аз прощавам в пътя земен -
Блъскаме се, борим се - съдба…
Обиди не тая. – „Роднини, близки,
поканвам ви на гости аз при мен”!

Да вдигнем ние чашите си пълни …
Тост след тост .Нека звъннат чаши.
Да заздравят болезнените рани,
и обидите да махнем, наши…

…Да, по някога ний правим грешки.
Те в пътя грешен трудно се броят…
Уви, животът ни не е тетрадка -
не се поправя и не се премахва…