Аз съм тук, ти отсреща.
По средата кутия с писма.
Спомен от кратичка среща
и следа от солена сълза.
Най-дългите коловози,
гарата тук, другата там.
Кашля денят невъзможно,
изпил тъгата до грам.
И се втурва към гарата.
Спрели са няколко влака.
По навик намята си шала,
решен е до залез да чака.
На перона няколко кучета,
и клошар сбиращ фасове.
Ех, този ден не научи ли,
да не зъзне преди угасване?
Да е там, където е топло,
когато навънка е зима
и не слуша на влака воплите,
когато не спре и отмине.
Този ден не научи ли
© Copyright: Ани Монева, 2015
Свидетельство о публикации №115011802606
Свидетельство о публикации №115011802606
Рецензии