Эдуард Асадов Мои сны Моите сънища

„МОИ СНЫ”
Эдуард Аркадьевич Асадов (1923-2004 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


МОИТЕ СЪНИЩА

Казах, след като се бях наспал:
„Аз сега видях забавен сън,
сякаш съм кълвач, поканен вън
на невероятен птичи бал.

Пееха петли петелски химн,
кимаше гора зелен листак,
а пингвин, тъй мъничък и благ,
на Есенин чете стих един.”

Ти с усмивка книгата загърна,
сладко се протегна, сви глава
и прозявайки се, ми отвърна:
„Лес... Пингвинче... Глупост е това!”

Смешна си – прости, че те обиждам.
Моят сън е в пустотата звън.
Денем в тъмнина съм, а насън,
о, насън аз, разбери ме, виждам.


Ударения
МОИТЕ СЪНИЩА

Ка́зах, след като се бя́х наспа́л:
„А́з сега́ видя́х заба́вен съ́н,
ся́каш съм кълва́ч, пока́нен въ́н
на невероя́тен пти́чи ба́л.

Пе́еха петли́ пете́лски хи́мн,
ки́маше гора́ зеле́н листа́к,
а пингви́н, тъй мъ́ничък и бла́г,
на Есе́нин че́те сти́х еди́н.”

Ти с усми́вка кни́гата загъ́рна,
сла́дко се проте́гна, сви́ глава́
и прозя́вайки се, ми отвъ́рна:
„Ле́с... Пингви́нче... Глу́пост е това́!”

Сме́шна си – прости́, че те оби́ждам.
Мо́ят съ́н е в пустота́та звъ́н.
Де́нем в тъмнина́ съм, а насъ́н,
о́, насъ́н аз, разбери́ ме, ви́ждам.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Эдуард Асадов
МОИ СНЫ

Я проснулся утром и сказал:
„Видел я сейчас забавный сон,
Будто был я нынче приглашен
Дятлом на какой-то птичий бал.

Хором песни пели петухи,
Лес кивал зеленою листвой.
А пингвин, малюсенький такой,
Вдруг прочел Есенина стихи”.

Ты журнал с улыбкою закрыла,
Сладко потянулась, как всегда,
И, зевнув, спокойно перебила:
„Лес... пингвин... какая ерунда!..”

Ты смешна – прости, коли обижу.
Сон совсем не безразличен мне.
Днем живу во тьме я, а во сне,
Я во сне я, понимаешь, вижу.




---------------
Руският поет и писател Едуард Асадов (Эдуард Аркадьевич Асадов) е роден на 7 септември 1923 г. в гр. Мерв, Туркестанска АССР. Първите си стихове пише на 8-годишна възраст, а първите му поетични публикации са от 1948 г. в сп. „Огонек”. През 1943 г. завършва военно училище и се сражава във Великата отечествена война, където е ранен тежко и ослепява (до края на живота си носи черна полумаска на лицето). След войната завършва литературния институт „Максим Горки” (1951 г.). Превежда поезия от башкирски, грузински, калмикски, казахски и узбекски език. Член е на Съюза на писателикте на СССР (1951 г.). Работи като литературен консултант във в. „Литературная газета”, сп. „Огонёк”, сп. „Молодая гвардия”, изд. „Молодая гвардия” и др. Автор е на много книги с поезия и проза, сред които 50 стихосбирки като „Светлая дорога” (1951 г.), „Снежный вечер” (1956 г.), „Солдаты вернулись с войны” (1957 г.), „Во имя большой любви” (1962 г.), „Лирические страницы” (1962 г.), „Я люблю навсегда” (1965 г.), „Будьте счастливы, мечтатели” (1966 г.), „Остров романтики” (1969 г.), „Доброта” (1972 г.), „Песня о бессловесных друзьях” (1974 г.), „Ветра беспокойных лет” (1975 г.), „Созвездие Гончих Псов” (1976 г.), „Годы мужества и любви” (1978 г.), „Компас счастья” (1979 г.), „Именем совести” (1980 г.), „Избранное” (в 2 тома, 1981 г.), „Дым Отечества” (1983 г.), „Сражаюсь, верую, люблю!” (1983 г.), „Высокий долг” (1986 г.), „Собрание сочинений” (в 3 тома, 1987 г.), „Судьбы и сердца” (1990 г.), „Зарницы войны” (1995 г.), „Не надо сдаваться, люди” (1997 г.), „Не надо отдавать любимых” (2000 г.), „Не проходите мимо любви” (2000 г.), „Смеяться лучше, чем терзаться” (2001 г.), „Собрание сочинений” (в 6 тома, 2003 г.), „Когда стихи улыбаются” (2004 г.), „Дорога в крылатое завтра” (2004 г.) и др. Герой на Съветския съюз (1998 г.). Умира на 21 април 2004 г. в гр. Одинцово, Московска област.