Владимир Солоухин Внутри меня возникли баррикады В

„ВНУТРИ МЕНЯ ВОЗНИКЛИ БАРРИКАДЫ”
Владимир Алексеевич Солоухин (1924-1997 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


В ДУШАТА МИ ВЪЗНИКВАТ БАРИКАДИ

В душата ми възникват барикади.
Тълпа и калдъръм в покоя мой,
покрайнини, оратори, отряди,
предатели, жандарми – после бой!
Войските на закона ме застигат,
въстаниците орда са за тях –
въстаналата част от мен се вдига
срещу частта от мен, ковяща страх.
Какво от туй, че вкъщи тиха нощ е,
че редом спи нечуваща жена,
с неспирно скърцане и грохот още
сред мен се води гражданска война.

Свистят фугаси, търсят враг радари,
от кръв и огън яростен тандем...
Когото и тоз огън да удари,
то удря тъкмо мен, да, само мен!
Беда към барикадите ми гледа,
издига разорението глас...
Но който и да удържи победа,
то я удържам аз, да, точно аз!

И както винаги ме пак очакват
с въпрос към мен приятелите там:
„Е, как живееш? Здравето ти как е?”
Мълвя: „Върви кръвопролитна бран!”
Не вярвайте на тихите ми мисли,
в измамен облик крият се беди.
По-лошо от смъртта е, че заспиш ли,
и някой трети в миг ще победи.


Ударения
В ДУШАТА МИ ВЪЗНИКВАТ БАРИКАДИ

В душа́та ми възни́кват барика́ди.
Тълпа́ и калдъръ́м в по́коя мо́й,
покрайнини́, ора́тори, отря́ди,
преда́тели, жанда́рми – по́сле бо́й!
Войски́те на зако́на ме засти́гат,
въста́ниците о́рда са за тя́х –
въста́налата ча́ст от ме́н се вди́га
срешту́ частта́ от ме́н, ковя́шта стра́х.
Какво́ от ту́й, че вкъ́шти ти́ха но́шт е,
че ре́дом спи́ нечу́вашта жена́,
с неспи́рно скъ́рцане и гро́хот о́ште
сред ме́н се во́ди гра́жданска война́.

Свистя́т фуга́си, тъ́рсят вра́г рада́ри,
от кръ́в и о́гън я́ростен танде́м...
Кого́то и тоз о́гън да уда́ри,
то у́дря тъ́кмо ме́н, да, са́мо ме́н!
Беда́ към барика́дите ми гле́да,
изди́га разоре́нието гла́с...
Но ко́йто и да удържи́ побе́да,
то я удъ́ржам а́з, да, то́чно а́з!

И ка́кто ви́наги ме па́к оча́кват
с въпро́с към ме́н прия́телите та́м:
„Е, ка́к живе́еш? Здра́вето ти ка́к е?”
Мълвя́: „Върви́ кръвопроли́тна бра́н!”
Не вя́рвайте на ти́хите ми ми́сли,
в изма́мен о́блик кри́ят се беди́.
По-ло́шо от смъртта́ е, че заспи́ш ли,
и ня́кой тре́ти в ми́г ште победи́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Владимир Солоухин
ВНУТРИ МЕНЯ ВОЗНИКЛИ БАРРИКАДЫ

Внутри меня возникли баррикады.
Сперва толпа, булыжник мостовой,
Окраины, ораторы, отряды,
Предатели, каратели – и бой!
Войска закона движутся к заставам,
Для них повстанцы – дикая орда,
Та часть меня, которая восстала,
На часть меня, которая тверда.
Что из того, что тихо ночью в доме,
Что рядом спя не слышит и жена,
Как в беспрерывном скрежете и громе
Идет во мне гражданская война.
 
Свистят фугасы, крутятся радары,
Огня и крови яростный союз…
И кто бы ни клонился под ударом,
То я клонюсь, один лишь я клонюсь!
Страшна беда как все земные беды,
Разорены цветущие края…
Но кто бы ни одерживал победу,
То я её одерживаю, я!

Как и всегда с вопросами при встрече
Ко мне друзья, знакомые мои:
– Ну как живёшь, здоровье как?
Отвечу: – Идут кровопролитные бои.
Вы моему спокойствию не верьте,
Обманчив внешний благодушный вид.
Лишь одного боюсь я хуже смерти
Уснёшь, а кто-то третий победит.

               1968 г.




---------------
Руският поет, писател и публицист Владимир Солоухин (Владимир Алексеевич Солоухин) е роден на 14 юни 1924 г. в с. Алепино, Владимирска област. Първите му публикувани стихове са във в. „Призыв” (1939 г.) и в. „Комсомольская правда” (1946 г.). Завършва инженерно училище в гр. Владимир (1942 г.) и литературния институт „Максим Горки” (1951 г.). Работи в сп. „Огонек”, член е на редколегията на сп. „Молодая гвардия” (1958-1981 г.) и на сп. „Наш современник” (от 1989 г.). Автор е на стихосбирките „Дождь в степи” (1953 г.), „Разрыв-трава” (1956 г.), „Журавлиха” (1959 г.), „Колодец” (1959 г.), „Как выпить солнце” (1961 г.), „Имеющий в руках цветы” (1962 г.), „Жить на земле” (1965 г.), „С лирических позиций” (1965 г.), „Не прячьтесь от дождя” (1967 г.), „Аргумент” (1972 г.), „Славянская тетрадь” (1972 г.), „Седина” (1977 г.) и др., на книги с проза и публицистика като „Рождение Зернограда” (1955 г.), „Золотое дно” (1956 г.), „Владимирские просёлки” (1957 г.), „Терновник” (1959 г.), „Капля росы” (1960 г.), „Григоровы острова” (1963 г.), „Мать-мачеха” (1964 г.), „Письма из Русского музея” (1966 г.), „Третья охота” (1967 г.), „Чёрные доски” (1969 г.), „Трава” (1972 г.), „Прекрасная Адыгене” (1973 г.), „Олепинские пруды” (1973 г.), „По грибы” (1974 г.), „Посещение 3ванки” (1975 г.), „Приговор” (1975 г.), „Слово живое и мёртвое” (1976 г.), „Камешки на ладони” (1977 г.), „Время собирать камни” (1980 г.), „Продолжение времени” (1982 г.), „Смех за левым плечом” (1989 г.), „Древо” (1991 г.), „При свете дня” (1992 г.), „Солёное озеро” (1994 г.) и др. Умира на 4 април 1997 г. в Москва.