Александр Пушкин - Элегия - Безумных лет угасшее в

Александр Сергеевич Пушкин
Элегия (Безумных лет угасшее веселье)

Перевод наболгарский язык:
Марии Шандурковой


ЕЛЕГИЯ

От лудите години и забавите
тежи ми сякаш отрезняване.
И, както вино – минала тъга,
щом стара е, по-силна в мен е тя.
А пътят пуст. Предрича труд и скърби
сред морските вълни на време бъдно.

Не искам, о приятели, смъртта;      
да мисля искам и да страдам пак;
и знам, ще имам наслаждения
сред мъки, грижи и вълнения:
ще ме опива хармоничен блян,
ще  мисля, в сълзи пак облян,
и в моя залез, може би печален,
ще блесне любовта с усмивката прощална.

Превод: 07.01.2015 г.

--------------------------------------------
От лУдите годИни и забАвите
тежИ ми сЯкаш отрезнЯване.
И, кАкто вИно – мИнала тъгА,
щом стАра е, по-сИлна в мЕн е тЯ.
А пЪтят пУст. ПредрИча трУд и скЪрби,
сред мОрските вълнИ на врЕме бЪдно.

Не Искам, о приЯтели, смърттА;
да мИсля Искам и да стрАдам пАк;
и знАм, ще Имам наслаждЕния
сред мЪки, грИжи и вълнЕния:
ще ме упИва хармонИчен блЯн,
ще  мИсля, в сЪлзи пак облЯн
и в моя зАлез, мОже би печАлен,
ще блЕсне любовтА с усмИвката прощАлна.

ЭЛЕГИЯ

Безумных лет угасшее веселье
Мне тяжело, как смутное похмелье.
Но, как вино - печаль минувших дней 
В моей душе чем старе, тем сильней. 
Мой путь уныл. Сулит мне труд и горе
Грядущего волнуемое море.


Но не хочу, о други, умирать;
Я жить хочу, чтоб мыслить и страдать;
И ведаю, мне будут наслажденья
Меж горестей, забот и треволненья:
Порой опять гармонией упьюсь,
Над вымыслом слезами обольюсь,
И может быть - на мой закат печальный
Блеснёт любовь улыбкою прощальной.