ЖАЛБА ЗА МЛАДОСТ
Таз криволичеща бяла пътека,
обрасла с коприва и лайкучки бели,
възвръща ми спомена лека-полека,
за младост, за обич, за дни отшумели.
О, как би могъл човек да забрави,
залезът ален и тази гора,
и онези очи златисто-кафяви
и онази усмивка тъй нежна, добра!
Ръцете протегнати с обич към мен
И очите му пълни с любов и тъга...
Минути от Бога благословени.
Всичко отново си спомням сега.
И ме обзема такава тъга, че
присядам с премала до дънерът гнил
и чувствам в гръдта ми, сърцето как плаче:
„О, младост, остана ти в споменът мил!“
Юлияна Донева - Жалба за младост
© Copyright: Юлия Донева, 2015
Свидетельство о публикации №115011106649
Свидетельство о публикации №115011106649
Рецензии