Юрий Поляков Смерть карикатуристов Смъртта на кари

„СМЕРТЬ КАРИКАТУРИСТОВ”
Юрий Михайлович Поляков (р. 1954 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


СМЪРТТА НА КАРИКАТУРИСТИТЕ

Кошмар на улици парижки:
сирени, изстрели, разпад...
Навежда ноздри все по-ниско
безличен президент Оланд.

Горките карикатуристи!
Иронията висш е дар.
След сатирата – смъртен изстрел...
Какъв ужасен хонорар!

Аз веселяк съм. Тъй приятно
сарказмът впива остър бод
във всичко чуждо, непонятно,
което не е твой живот.

Тоз кървав страх урок жесток е.
Ума си весел обуздай!
Не се надсмивай над пророка,
светини чужди не терзай...


Ударения
СМЪРТТА НА КАРИКАТУРИСТИТЕ

Кошма́р на у́лици пари́жки:
сире́ни, и́зстрели, разпа́д...
Наве́жда но́здри все по-ни́ско
безли́чен президе́нт Ола́нд.

Горки́те карикатури́сти!
Иро́нията ви́сш е да́р.
След са́тирата – смъ́ртен и́зстрел...
Какъ́в ужа́сен хонора́р!

Аз веселя́к съм. Тъ́й прия́тно
сарка́змът впи́ва о́стър бо́д
във вси́чко чу́ждо, непоня́тно,
кое́то не́ е тво́й живо́т.

Тоз къ́рвав стра́х уро́к жесто́к е.
Ума́ си ве́сел обузда́й!
Не се надсми́вай над проро́ка,
свети́ни чу́жди не терза́й...

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Юрий Поляков
СМЕРТЬ КАРИКАТУРИСТОВ

Кошмар на улице Парижа:
Сирены, выстрелы, разлад…
И опускает нос всё ниже
Нелепый президент Орланд.

Мне жаль тех карикатуристов!
Ирония – высокий дар.
За злую шутку – смертный выстрел…
Какой ужасный гонорар!

Я сам смешлив. И так занятно
Втыкать сарказма остриё
Во всё, что чуждо, непонятно,
Что по природе не твоё.

Да будет нам та кровь уроком.
Сдержись, веселый ум, остынь!
Не потешайся над пророком
И не осмеивай святынь…




---------------
Руският поет, писател и драматург Юрий Поляков (Юрий Михайлович Поляков) е роден на 12 ноември 1954 г. в Москва. Пише поезия от ученическите си години, първото си стихотворение публикува през 1974 г. във в. „Московский комсомолец”. Завършва факултета по руски език и литература при Московския педагогически институт. Автор е на книги с поезия, проза и публицистика, сред които „Время прибытия” (1979 г.), „Разговор с другом” (1981 г.), „ЧП районного масштаба” (1985 г.), „Работа над ошибками” (1986 г.), „Сто дней до приказа” (1987 г.), „Апофегей” (1989 г.), „Парижская любовь Кости Гуманкова” (1991 г.), „Демгородок” (1993 г.), „Козлёнок в молоке” (1995 г.), „Небо падших” (1997 г.), „Замыслил я побег” (1999 г.), „Возвращение блудного мужа” (2002 г.), „Грибной царь” (2005 г.), „Гипсовый трубач, или Конец фильма” (2008 г.), „Гипсовый трубач. Дубль два” (2009 г.), „Конец фильма, или Гипсовый трубач” (2012 г.), „Убегающий от любви” (2012 г.), „Государственная недостаточность” (2014 г.) и др. Член е на Съюза на журналистите в Москва и на Съюза на писателите на СССР (1981 г.), кандидат на филологическите науки (1981 г.). Член е на Съвета по култура и изкуство при президента на Руската федерация, съпредседател е на президиума на Международния литературен фонд, зам.-председател на обществения съвет при Министерството на отбраната на Руската федерация, почетен член на Руската библиотечна асоциация. До 1986 г. е главен редактор на в. „Московский литератор”, от 2001 г. е главен редактор на в. „Литературная газета”. По много от творбите му са заснети филми. Живее в селището Переделкино в района на Москва.
---------------

* (экспромт: Николай Денисенко)

Нельзя над Святостью глумиться.
Вера же кровь людей, жива водица!
В стране всегда среди народа
Надутся отпрыски и антиподы!


* (экспромт: Владимир Чивиленко)

Верю я в честь и достоинство,
Вера-не самое главное,
Но веру порочить нам стоит ли?
Порок-это кончина бесславная...


* (экспромт: Эля Контрагайка)

Я, понимаю, бог бы наказал...
Бедой, или какой нибудь болезнью.
А то, ведь – люди, вот весь в чем скандал.
Я, думаю, что спор, здесь – бесполезный.


* (экспромт: Александр Седов)

Не потешайся над пророком
И не осмеивай святынь!
Не то в отчаяньи глубоком
В аду кричать тебе <Остынь!>