однажды вечером
ветрами гложется.
Зачем печалиться,
мечта – скиталица?
Живите - рифмою,
такою чистою.
Пусть мысли быстрые
взлетают искрами,
а, ты не спетая,
в мажор одетая,
строка заветная,
пока бездетная,
ко мне притянешься
и – не обманешься
однажды вечером,
судьбой отмеченном.
30.12.2014
Видишь!... тени дрожащих линий?
Это - струны души моей
из далёких небесных синей
до летящей строки твоей...
Слышишь!... ветер далёкий воет?
Это - воет душа моя
над пылающим полем боя,
где горит и душа твоя...
Там... страницы над чёрной гарью
вьются стаями голубей...
Там... над ними - и я витаю,
защищая от злых людей...
Виктор Остапенко 30.12.2014 14:41
в някоя вечер
На брезата кожицата
от вятъра изгризана.
Защо да се измъчваш,
мечта скиталчица?
Жевей със римата
онази - чистата.
Нека мислите бистри
с искри да излетят,
а ти не изпята
в мажор облечена,
поезия заветна,
макар и бездетна
до мен ще се докоснеш
и няма да се излъжеш
в някоя вечер
от съдбата наречена...
Мария Магдалена Костадинова 01.01.2015 23:13 •
Свидетельство о публикации №114123002910
На брезата кожицата
от вятъра изгризана.
Защо да се измъчваш,
мечта скиталчица?
Жевей със римата
онази - чистата.
Нека мислите бистри
с искри да излетят,
а ти не изпята
в мажор облечена,
поезия заветна,
макар и бездетна
до мен ще се докоснеш
и няма да се излъжеш
в някоя вечер
от съдбата наречена...
*
прекрасная поэзия твоя, Лена милая...
сердечно обнимаю..
Мария Магдалена Костадинова 01.01.2015 23:13 Заявить о нарушении
Плотникова Лена 02.01.2015 10:49 Заявить о нарушении
я это знаю..
Мария Магдалена Костадинова 02.01.2015 13:07 Заявить о нарушении