Мария Шандуркова - Вечерно, перевод
осъден от нощта на сън...
Изтичва някой, като че пропъден,
и няма глас, и няма звън.
И ти заспиваш някъде без мене,
без мисъл, спомен, без тъга...
А аз живея в миналото време –
при мене сякаш си сега.
Спотайвам се в завивката, заспивам,
а някъде в прозрачен мед
очите ти светликът скрива
и се загубваш мил и блед.
(Перевод с болгарского Стафидова В.М.)
С этим стихотворением мне не всё ясно. Куда-то делась твоя последняя строфа
Вечернее
Наш город тих смирен и темен
Загнала ночь в глубокий сон
Проходит всё, проходит время
И даже глас и даже звон.
Ты без меня, бывает, засыпаешь
Без задних мыслей про запас
Живу себе, а время, понимаешь,
Идёт всегда, действительно, сейчас.
Укроюсь лучше тёплым одеяльцем
Есть где-то мёд, есть где-то свет
Куда исчез, мой бледненький, с румянцем
Горячий взгляд, горячий след.
Свидетельство о публикации №114122802559
Сурва, сурва, година,
весела година!
Едър клас на нива,
голям грозд на лоза,
жълт мамул на леса,
червена ябълка в градина,
пълна къща с коприна,
живо-здраво до година,
до година, до амина!
Наздраве! Д.Станева
Дафинка Станева 28.12.2014 16:41 Заявить о нарушении
Доктор Эф 28.12.2014 22:00 Заявить о нарушении