Мария Шандуркова -скитникът, перевод

1.

Мълчи той от неизвестното, далечното,
не нарушава тишината...
И музика пътува между нас,
и ме докосва със сълзата.

2.

Всеки ден е пълен с надежди
– до вечерта.
А после се зареждат сънища
– до сутринта.

Всеки ден в неизвестност
ходиш по тази земя,
а аз измислям песни
и търся своя вина,

че сме далече, че те обичам,
че е близко радостта.
Всеки ден е една измислица,
но е хубава тя.

3.

И оставаш дръвче недокоснато
над сипеи и скали,
със иглици от вятър изострени,
от светлини и мъгли.

И оставаш далечна, звездичка,
вгледана в тъмно стъкло –
нито хляб, ни вода ще ми искаш,
а ще чукаш със звездно крило.

Бяла риза ще скътам за тебе,
прана в лудия бистър поток –
за премяна, за вяра потребна
и за моята обич залог.

Като песен, на гърлото спряла,
ти ме будиш за стих през нощта...
И завъртам планетата цяла –
дано дойдеш при мен сутринта.

4.

Ръцете ти са лед студени...
Луната - скитница ли си прегръщал
и лягали сте с нея уморени
на моя праг, пред мойта къща?

Ръцете ти от мъка са втвърдени!
Безжизнени луни със тях си милвал
и смръзнала кръвта във твойте вени,
че радостта не си опитал.

Вземи ръцете ми! Стопли се!
И не мисли за хляб и вещи!
До рамото ми тихо прислони се
и до сърцето ми горещо.


(Перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Скиталец

1

Молчит он о далёком неизвестном
Как тишина перед грозою
Лишь льётся хор на нас небесный
Меня дотронулся слезою.

2

Всякий день есть надежда
Но вечер придёт -
Спим. Надежда как прежде
До утра подождёт.

Всякий день в неизвестность
Пробежит по земле
Я придумаю песни
О нелёгкой судьбе

Мы далеки но я тебя люблю
Радость чувствует душа
Будит день фантазию мою
И она хороша


3

Ты осталась на скалах нетронутой
И тебя не коснулся буран
Ветры иглы точили со стонами
Шлифовали рассвет и туман.

Ты останешься малой звездою
Засмотревшейся в стекло
Мне не нужен и хлеб с водою
Если ты постучишь крылом.

Подарю тебе белую ризу
Её быстрый стирал поток
И надеждой не по капризу
Это мой за любовь залог.

Словно в горле застряла песня
Громко будит – вставай! Пора!
Разверну я весь мир, хоть тресни
Чтоб тебя повидать с утра.


4

Руки твои как лёд холодный
Не луну ли скиталицу обнимал
На пороге моём влюблённый
Ты устроил со мной привал.

Руки твои тверды от муки
Безжизненных вен лишь малость
И кровь остывает от скуки
Ты ещё не испытал радость

Вот ладони мои согрейся
Позабудь обо всём насущном
Я с тобой и с горячим сердцем
Обними меня будь послушным