Зинаида Гипиус - Пепел Превод Димитър Горсов

Зинаида Гипиус  -  Пепел
Превод: Димитър Горсов



Зинаида Гипиус  - 
Пыль

Перевод на болгарский язык
Димитър Горсов





ПЕПЕЛ

Душата ми от страх се стяга.
Аз зъзна сред света студен.
И прах се трупа - сух и тягостен -
около мен и вътре в мен.

В очите гола нощ наднича,
унила като тъмен ден,
там всеки облак непривично
от мъртвина е вледенен.

И вятърът, дошъл внезапно,
разплиска дъжд и отлетя.
И като паст небето зяпна
над паяжинните влакна.

Тук всичко случващо се бавно,
еднообразно си пълзи.
Но тази кал е с тежест, равна
на смърт в стаените сълзи.

И в душен прах и дим душата,
отправена към гибелта,
напразна иска да разкъса
оковите на гибелта.

А тънки капки вън се стичат
и аз ги моля с дъх смирен:
о, тихо, капки, тихо, тихо,
плачете тихичко за мен!

1897



ПЫЛЬ

Моя душа во власти страха
И горькой жалости земной.
Напрасно я бегу от праха -
Я всюду с ним, и он со мной.

Мне в очи смотрит ночь нагая,
Унылая, как темный день.
Лишь тучи, низко набегая,
Дают ей мертвенную тень.

И ветер, встав на миг единый,
Дождем дохнул - и вмиг исчез.
Волокна серой паутины
Плывут и тянутся с небес.

Ползут, как дни земных событий,
Однообразны и мутны.
Но сеть из этих легких нитей
Тяжеле смертной пелены.

И в прахе душном, в дыме пыльном,
К последней гибели спеша,
Напрасно в ужасе бессильном
Оковы жизни рвет душа.

А капли тонкие по крыше
Едва стучат, как в робком сне.
Молю вас, капли, тише, тише…
О, тише плачьте обо мне!

1897