Димчо Дебелянов. За кiлька крокiв

Димчо Дебелянов
За кілька кроків


I
За кілька кроків недалечко
           дерева й мури визирають —
Безденна мряка — й силуети
           вмить постають і завмирають.

Іду й гадаю: дуже зручно
           у час, як мла впаде суцільна,
я міг би — жінку як зустрів би –
           все б спозирав її сповільна!

А ще гадаю: як то вправно
           я міг би нишпорити скоком,
щось зачепив би незумисне
           і зник би хутко й ненароком!

Ще чую: крики у тумані —
           це діточок я бачу зграї...
Іду й гадаю: як же ж легко
           когось розчавлять тут трамваї!


(переклад з болгарської — Любов Цай)

***

Онригинал:

Димчо Дебелянов
На пет шест разкрача

I
На пет-шест разкрача едвам се
        дървета, здания съзират —
мъгла бездънна — силуети
        край мен изпъкват и замират.
 
Вървя и мисля: колко лесно
        в мъглата тежка непрогледна
бих могъл — срещнал нещо женско —
        тъй както ща да го погледна!
 
И мисля още: колко лесно
        бих могъл някъде да влезна,
набързо нещо да закача
        и пак набързо да изчезна!
 
Дочувам шум: деца в мъглата
        въртят се, крият се, играят...
Вървя и мисля: колко лесно
        ще смаже някое трамваят!