Салютами побед прожженная в зените

„САЛЮТАМИ ПОБЕД ПРОЖЖЕННАЯ В ЗЕНИТЕ...”
Игорь Вадимович Могила/ Царёв (1955-2013 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

http://www.stihi.ru/2015/06/13/7
С ПОБЕДНИЯ САЛЮТ, ПРЕГАРЯЩА В ЗЕНИТА

С победния салют, прегаряща в зенита,
изпита от сълзи, с изтрити в прах нозе,
житейската основа строга нишка вплита,
света не топли вече, значи е на зле!
В далечните земи сами заспиват мечки.
Към снежния човек приижда мрачен час –
ту черна мъка ври, ту тряска бяла треска,
ту вечен огън обладава вечен мраз.
Виелица пияна все по-зло играе,
ковчега ни панелен сред леда реди;
на двора портиерът полудял ридае,
към зима прикован с верижка от следи...
Ударения
С ПОБЕДНИЯ САЛЮТ, ПРЕГАРЯЩА В ЗЕНИТА

С побе́дния салю́т, прега́ряща в зени́та,
изпи́та от сълзи́, с изтри́ти в пра́х нозе́,
жите́йската осно́ва стро́га ни́шка впли́та,
света́ не то́пли ве́че, зна́чи е на зле́!
В дале́чните земи́ сами́ заспи́ват ме́чки.
Към сне́жния чове́к прии́жда мра́чен ча́с –
ту че́рна мъ́ка ври́, ту тря́ска бя́ла тре́ска,
ту ве́чен о́гън облада́ва ве́чен мра́з.
Вие́лица пия́на все́ по-зло́ игра́е,
ковче́га ни пане́лен сред леда́ реди́;
на дво́ра портие́рът полудя́л рида́е,
към зи́ма прикова́н с вери́жка от следи́...

------

„СНЕЖНЫЙ РОМАНС”
Игорь Вадимович Могила/ Царёв (1955-2013 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СНЕЖЕН РОМАНС

Снежна пътечка, шейните повеждаща
към необятния храм;
моята мила любима, най-нежната,
чака ме, чака ме там.
В малка къщурка с жълтееща лампичка
плаче вратата сега
чакаща, стари ели по верандата
с лапи премитат снега.
Печката грее, покривка е сложена,
вино за гост има пак...
Ала защо ли, любима, с тревожен взор
гледаш към белия мрак?

В нощ смъртоносеща, вълча и вихрена
над съдбоносна река
гледах смъртта многократно в очите й,
даже я пипнах с ръка.
Но не тъгувай за мене, красавице,
бурите нявга ще спрат!
Нека бедите им заобикалят те,
нека дома ти щадят!
Аз не съм толкова болен и тягостен,
в здравия лед търся лек –
до полунощ ще почукам на прага ти...
Или ще чезна вовек.
Ударения
СНЕЖЕН РОМАНС

Сне́жна пъте́чка, шейни́те пове́ждашта
към необя́тния хра́м;
мо́ята ми́ла люби́ма, най-не́жната,
ча́ка ме, ча́ка ме та́м.
В ма́лка къшту́рка с жълте́ешта ла́мпичка
пла́че врата́та сега́
ча́кашта, ста́ри ели́ по вера́ндата
с ла́пи преми́тат снега́.
Пе́чката гре́е, покри́вка е сло́жена,
ви́но за го́ст има па́к...
Ала зашто́ ли, люби́ма, с трево́жен взор
гле́даш към бе́лия мра́к?

В но́шт смъртоно́сешта, въ́лча и ви́хрена
над съдбоно́сна река́
гле́дах смъртта́ многокра́тно в очи́те й,
да́же я пи́пнах с ръка́.
Но не тъгу́вай за ме́не, краса́вице,
бу́рите ня́вга ште спра́т!
Не́ка беди́те им заобика́лят те,
не́ка дома́ ти штадя́т!
Аз не съм то́лкова бо́лен и тя́гостен,
в здра́вия ле́д тъ́рся ле́к –
до полуно́шт ште почу́кам на пра́га ти...
Или ште че́зна вове́к.

Красимир Георгиев   13.06.2015 21:00   •   Заявить о нарушении