Не знаеш как ветрове у мене плачат
и как дяволи злорадо в теб се смеят.
Не знаеш аз сама до Ада как летях
и как оттам се върнах във сърцето си.
Не знаеш как се срещнах със смъртта,
как тя щом те види, дърпа и не пуска.
Не знаеш как е още да те пълни страх,
а да се правиш, че от нищо не ти пука.
Не знаеш още милион за мене нещица,
за очи без блясък и душата ми ранена.
За надеждата ми бързо стъпкана в калта,
Не знаеш нищо… А защо ли трябва?..
Не знаеш нищо
© Copyright: Йорданка Радева, 2014
Свидетельство о публикации №114121705222
Свидетельство о публикации №114121705222
Рецензии