Утро с името Надежда

 Надалече… надалече моят дух лети,
далече търси упование да си намери.
Над билата, оттатък нейде, зад гори,
де етерът прозира. А вятърът говори.

Неутолен, въздига се копнеж. Шепти,
за да укроти стари страсти и неволи.
Че трудно тук е, сякаш че е все мъгли,
а пред мен преградите са тъй огромни.

И аз се лутам. И вън е вече черна нощ,
непрогледна тя е като долу… Като Ада.
Един тук плаче, друг рисува пък мечти,
човекът май не знае къде ли да се дява.

Уж слънце дирим, а ни вее зимен хлад,
илюзиите си прибрахме за друго време.
И пълнолунията са кървящи, и без луни,
а мракът пропълзява из кошмарно бреме.

И изтръгна болен вопъл земната утроба,
жилав плет пред мен спъна ми страстта.
Простих си! Простих всички грешки, хора,
у себе си Спасителя потърсих. За да мога.

Знам все пак- и аз като всички ще сгреша,
едни ще пренебрегна, а други ще намеря.
Ще отмине покрай мен всяка земна суета,
ала още вярвам, че мога добрини да сторя.

И този земен Ад във душите ни прелян,
днес да се превърне в цвете на копнежа.
Коминочистач с стълбата в ръка засмян
ново утро да ни носи. С името Надежда.