Елена Жукова - Желенина - Слушая Сергея Рахманинов

Слушая Сергея Рахманинова
Посвящается замечательной поэтессе и переводчице Юлияне Доневой


Эта мелодия так бесконечна,
В море родившись, как будто волна,
Вмиг понеслась над просторами в вечность,
Нежности, силы, сиянья полнА.

Сердце пленила своим трепетаньем,
Плакала горько, пролившись дождём.
Звуков нездешних волшебным дыханьем
Нас захватила, укрыла плащом.

Тихо молила и звонко рыдала,
То наступала, то вдаль понеслась,
Душу умыла прозрачным дыханьем.
В музыке дивной безмерная власть!

Ноты то робко, то звонко ступали,
Вдруг рассыпаясь, как хрупкий хрусталь,
К небу стремились и в бездны бросались,
Мощной волною отхлынули вдаль.

Просто умолкли, но в душах остались,
В памяти сердца струною звеня.
Музыка смолкла, но сердце звучало,
Как камертон, страстный звук сохраня.




Превела на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА

СЛУШАМ СЕРГЕЙ РАХМАНИНОВ

С огромна благодарност към моята приятелка Елена!



Колко безкрайна е тази мелодия,
родена в морето,  сякаш вълна.
В миг се понася над вечни  простори
с нежност и силно сияние пълна.

С трепетът свой, тя сърцето омайва,
плаче горчиво проливният дъжд.
Звуци неземни на магично дихание,
сграбчват ни и ни покриват под плащ.

Тихо се моля и звучно ридая,
 към далнината  понесла се аз.
В прозрачният дъх душата се мие
на  музика чудна  в безмерната власт.

Ту плахо, ту звънко нотите стъпват,
внезапно се сипват като крехки кристали.
В небето се втурват, в бездни се хвърлят
а сетне оттеглят се в далечината.

Просто затихват, но във душата,
в умът и  сърцето  звънят на талази.
Таз музика млъква,  но  звучи във сърцето
кат камертон то звуците пази.