Александр Пушкин - Зимний вечер

Александър Сергеевич Пушкин
Зимний вечер

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


ЗИМНА ВЕЧЕР

Буря скри небето мътно,
снежни вихрите върти;
ту е вой на звяр по пътя,
ту е детски плач и вик,
ту по покрива разпаднал   
мигом в сламата шуми, 
сякаш закъснял е странник,
по прозорче трополи.

А колибата сред воя
скръбна в тъмното тъжи.
Ти защо, старице моя,
до прозореца мълчиш?
Дали бурята с фучене,
тебе, драга, изтощи,
или дремеш от жужене,
що с вретеното свисти?

Нека пием с тебе, скъпа,
бедна младост с теб делил,
кана дай, да пием с мъка! 
И сърце да веселим.
Пей ми песента за  птица,      
как морето прелетя;               
пей ми песен как девица
ходи сутрин за вода.

Буря скри небето мътно,
снежни вихрите върти;
ту е вой на звяр по пътя,
ту е детски плач и вик.
Нека пием с тебе, скъпа,
бедна младост с теб делил,
кана дай, да пием с мъка!
И сърце да веселим.

1825
Превод: декември 2014 г.

----------------------------------

БУря скрИ небЕто мЪтно
снЕжни вИхрите въртИ;
тУ е вОй на звЯр по пЪтя,
тУ е дЕтски плАч и вИк,
тУ по пОкрива разпАднал   
мИгом в слАмата шумИ, 
сЯкаш закъснЯл е стрАнник -
по прозОрче трополИ.

А колИбата сред вОя -
скрЪбна в тЪмното тъжИ.
Ти защО, старИце мОя,
до прозОреца мълчИш?
Дали бУрята с фучЕне,
тЕбе, дрАга, изтощИ,
Или дрЕмеш от жужЕне
що с вретЕното свистИ?

Нека пИем с тЕбе, скЪпа,
бЕдна млАдост с тЕб делИл,
кАна дАй, да пИем с мЪка!
И сърцЕ да веселИм.
ПЕй ми песентА за птИца,
кАк морЕто прелетЯ;
пЕй ми пЕсен кАк девИца
хОди сУтрин за водА.

БУря скрИ небЕто мЪтно
снЕжни вИхрите въртИ;
тУ е вОй на звЯр по пЪтя,
тУ е дЕтски плАч и вИк.
НЕка пИем с тЕбе, скЪпа,
бЕдна млАдост с тЕб делИл,
кАна дАй, да пИем с мЪка!
И сърцЕ да веселИм.

ЗИМНИЙ ВЕЧЕР

Буря мглою небо кроет,         
Вихри снежные крутя;            
То, как зверь, она завоет,      
То заплачет, как дитя,             
То по кровле обветшалой         
Вдруг соломой зашумит,         
То, как путник запоздалый,   
К нам в окошко застучит.       

Наша ветхая лачужка       
И печальна и темна.         
Что же ты, моя старушка,
Приумолкла у окна?         
Или бури завываньем      
Ты, мой друг, утомлена,   
Или дремлешь под жужжаньем    
Своего веретена?               

Выпьем, добрая подружка               
Бедной юности моей,               
Выпьем с горя; где же кружка?    
Сердцу будет веселей.               
Спой мне песню, как синица         
Тихо за морем жила;               
Спой мне песню, как девица         
За водой поутру шла.               

Буря мглою небо кроет,               
Вихри снежные крутя;               
То, как зверь, она завоет,               
То заплачет, как дитя.               
Выпьем, добрая подружка               
Бедной юности моей,
Выпьем с горя: где же кружка?         
Сердцу будет веселей.               

1825