Юрий Поликарпович Кузнецов - Стихия

Юрий Поликарпович Кузнецов
Стихия
http://www.stihi.ru/2012/07/21/3625

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


Стихия

Видях как се ражда циклона
над тясна антилска бразда.
Тъмнее небесното лоно,
полазиха бръчки в вода.

На пипане – свежа чужбина.
Видях аз за няколко дни   
как вече се вдигна четина
в камарата сбрани свини.

В четината влезе четина,
по нея и кръв се проля.
Кръвта във света е единна.
Един в друг са близко тела.

Циклон оглуши долината,
а после на тях налетя,
най-първите сложи в средата,
а другите там разпиля.

И сам постепенно изстива,
че поривът друг го държи.
Земята излишъка скрива -
тоз, който в небето кръжи...   

Не е ли явление също,
поетът, неспрял до свой бряг,
върви по света вездесъщо,   
тревожи приятел и враг?

Четина намира четина,
сърце за сърцето тупти.
Различно в света - но единно
и само стихии върти.

И силата тази далечна,
дошла, не от нашия свят,   
в поета разкрила е бездна
и болка пронизва  всевечна
Свободните в него слова.

Превод: ноември 2014 г.
----------------------------------------------
ВидЯх как се рАжда циклОна
над тЯсна антИлска браздА.
ТъмнЕе небЕсното лОно
полАзиха брЪчки в водА.

На пИпане – свЕжа чужбИна.
ВидЯх аз за нЯколко днИ   
как вЕче се вдИгна четИна
в камАрата сбрАни свинИ.

В четИната влЕзе четИна,
по нЕя и крЪв се пролЯ.
КръвтА във светА е едИнна.
ЕдИн в друг са блИзко телА.

ЦиклОн оглушИ долинАта,
а пОсле на тЯх налетЯ,
най-пЪрвите слОжи в средАта,
а дрУгите тАм разпилЯ.

И сАм постепЕнно изстИва,
че пОривът дрУг го държИ.
ЗемЯта излИшъка скрИва -
тоз, кОйто в небЕто кръжИ...   

Не Е ли явлЕние сЪщо,
поЕтът, неспрЯл до свой брЯг,
вървИ по светА вездесЪщо,   
тревОжи приЯтел и врАг?

ЧетИна намИра четИна,
сърцЕ за сърцЕто туптИ.
РазлИчно в светА - но едИнно
и сАмо стихИи въртИ.

И сИлата тАзи далЕчна,
дошлА, не от нАшия свЯт,   
в поЕта разкрИла е бЕздна
и бОлка пронИзва  всевЕчна
СвобОдните в нЕго словА.

Стихия
 
Я видел рожденье циклона             
На узкой антильской гряде.      
Темнело небесное  лоно               
Морщины ползли по воде.            

На ощупь свежела чужбина.          
Я видел: за несколько дней               
Уже поднималась щетина               
У сбившихся в кучу свиней.            

В щетину входила щетина,         
И кровь выступала на ней.         
Всё кровное в мире – едино.            
Вжимались друг в друга тесней.      

Циклон, оглушая долину,               
Потом налетел и на них,               
Передних вогнал в середину,            
А ту проломил в остальных.               

Но сам по себе остывает               
Порыв не от мира сего.               
И тяга земли отпускает   
Небесный избыток его...               

Не так ли явленье поэта               
Не знает своих берегов,               
Идёт во все стороны света,               
Тревожа друзей и врагов ?               

Щетину находит щетина,               
И сердце о сердце стучит.               
Всё розное в мире – едино,               
Но только стихия творит.               

Её изначальная сила               
Пришла не от мира сего,                ,   
Поэта, как бездну, раскрыла               
И вечною болью пронзила               
Свободное слово его.