Николай Дялков - Ако разбия кръчмарската проза, пе

Аз не съм най-добрият от всички.
И дори най-добрите презрях.
Те се хвалеха мъжки – самички.
Аз до пета ракия мълчах.
Те след втората бяха Де Ниро
и Разпутин – дори Дон Жуан.
Аз подрямвах със Галка и Миро,
в телевизора тихичко взрян.
Ала кой знае в други ден вкъщи
как са те най-любящи мъже
и жените си страстно прегръщат.
Е, до кръчмено време поне...
Ако някой ден знамето свия –
онова, мълчаливото – в мен,
ако две-три ракии изпия
и се втурна така... Някой ден –
да разбия кръчмарската проза,
че сюжети премного у мен –
ще се върна отново... Със роза
в моя свят, все от теб подреден.
Ти срещни ме... За нищо не питай.
Просто бил съм кръчмарски поет.
Аз със тебе, знай, пак ще опитам
да си спретна пореден сюжет.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Если разовью кабацкую прозу

Я в этом мире не самый хороший
Их если честно всегда презирал
Их хвастовство может всех огорошит
Я аж до пятой ракийки молчал.
После второй они круче Де Ниро
Каждый Распутин и Дон Жуан
Что за народ в этой странной квартире
Под сериал я тихонько дремал.
Если б вы знали - часто бывает
Как любящий муж чужую жену
Страстно целует и обнимает.
Тоже мне вспомнил, корчмарь, старину.
Если когда-нибудь знамя поникнет
Только молчание будет во мне
Две-три ракийки с радостью выпью
И соберусь. Мне по силам вполне.
Надо развить мне кабацкую прозу
Разных сюжетов имею сполна.
Выйду. Вернусь. Принесу тебе розу
Ты мне как свет в этом мире нужна.
Встретишь не надо вопросами мучить
Я ведь обычный кабацкий поэт
Буду молчать и внимательно слушать
Может услышу забавный сюжет.