Страница от дневник

22.11.2012 г. Камчия

Без път в душевните си урви
днес пак осъмвам край морето.
С предчувствие за близка буря,
прегръщам смутна ветровете.

Морето с грохота си вечен
в мен горестта не заглушава,
че ти оставаш си далечен -
тон лед за моята жарава.

Да беше вихър ме отнесъл,
вълна да бе ме потопила,
за да не пея тази песен,
че съм недрага и немила!

Но думи неметафорични
мен хладно шепне ми съдбата:
"Щом ти като Орфей обичаш,
като Орфей живей с тъгата...".


Рецензии
Харесва ми, Дафинко! Ще се връщам да го прочитам още и още.
Дафинко, виж, моля, коментирането под моя превод на Димчо Дебелянов "Трагедия".
Прегръщам те. С обич
Люба.

Любовь Цай   01.12.2014 23:21     Заявить о нарушении
Благодаря, Люба!Успехи в преводите на Димчо Дебелянов. С обич, Дафинка.

Дафинка Станева   02.12.2014 15:49   Заявить о нарушении