Страница от дневник
Без път в душевните си урви
днес пак осъмвам край морето.
С предчувствие за близка буря,
прегръщам смутна ветровете.
Морето с грохота си вечен
в мен горестта не заглушава,
че ти оставаш си далечен -
тон лед за моята жарава.
Да беше вихър ме отнесъл,
вълна да бе ме потопила,
за да не пея тази песен,
че съм недрага и немила!
Но думи неметафорични
мен хладно шепне ми съдбата:
"Щом ти като Орфей обичаш,
като Орфей живей с тъгата...".
Свидетельство о публикации №114112305979
Дафинко, виж, моля, коментирането под моя превод на Димчо Дебелянов "Трагедия".
Прегръщам те. С обич
Люба.
Любовь Цай 01.12.2014 23:21 Заявить о нарушении
Дафинка Станева 02.12.2014 15:49 Заявить о нарушении