Димчо Дебелянов. Вночi

Димчо Дебелянов
ВНОЧІ


Переклад з болгарської — Любові Цай


Вкривають безлюдну дорогу
сріблястого місяця хвилі тремкі.
Безрадісний день забирає тривогу,
сплять солодко й тихо печалі щемкі.

Над нивами тут не гуляли
ні серп, ані дзвінкоголоса коса —
як янголів сонми, що світлі хорали
співали – то сипалась срібна роса.

Упала зоря із журбою,
ведуть небеса зорепадові лік,
і чути, як хвилі одна за одною
збігають у травами вкритий потік.

Я тану в знемозі, прямую,
де тиша і спокій — в далекі краї,
і начебто знову крізь сльози цілую
раніше ціловані очі твої.

***

оригинал:

Димчо Дебелянов
НОЩЕМ


На лунния трепет вълните
заливат скръбта на безлюдния път.
След ден на позор и на сълзи прикрити
как тихо, как сладостно жалбите спят.

Низ ширните плодни простори
не трепва ни сърп, ни звънтяща коса —
то сякаш сонм ангели с бели амфори
прелитат над тях и разръсват роса.

Далечна звезда се отронва;
пустинно мълчи небосводът дълбок
и чут е вълна как вълната догонва
в прикрития в тревните пазви поток.

Аз тръпна, аз тая, аз плувам
в море от покой и безсилни лъчи
и тъй съм смирен - сякаш повтор целувам
през сълзи целунати нявга очи.