Тъжен стих

Знам, ще е тъжен днес и този стих
на сърцето ми побрал болката си цяла.
Сега е празно там- само моят грях.
Отхвърлих любовта ти. Тежко ни е. Зная.
Всички светове в очите се смрачиха,
завиха хали- плача със плача им днес.
И зима се засели в мен. Сега така е.
Исках те. Ала те загубих. И съм без теб.
Съзнавам- моя е вината… и последна.
В очите си от болка скрила съм тъга.
Не мога да те върна, а как искам още
в сърцето ти да съм любимата жена.
Но свърши вече. Загубих те. И знам.
Невъзможно вече е да ме обичаш пак.
Орис ли е- нощем питам се все още аз,
мъка да ме пълни, а сърцето да е рана.
И студено тук е. Във вените ми мрак.
Сякаш че животът спрял е. до безличност.
И всяка мисъл в мен е като пряспа сняг.
Любовта ми боледува, че самичка е.
Знам- от огнището ми ще повява хлад,
без теб жаравата му никого не топли.
Студено е в душата ми, там е само мраз,
а ти далеч си- не чуваш мойте вопли.

Знам, че тъжен е отново моят стих,
ала сърцето плаче и само е…
Безнадеждност в думите си скри…
Любовта я няма… То… сираче е…

художник- Sandra Kusek Urem