Валерий Вьюхин Взлёт Излитане

„ВЗЛЁТ”
Валерий Николаевич Вьюхин (р. 1941 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ИЗЛИТАНЕ

Самолет, на Русия приличащ,
към зенита стъклата върти,
кожа дуралуминий обтича,
всеки нерв от хазарта трепти.

Избуяха в небесна угода:
тънък клюн, очертани крила.
Безподобната тази порода
половин век с народ е била.

На бетона стоиме, нагоре
се издига небесният път.
Ний сме в полет, към наште мотори
май градчето ни ще прикачат.

Ще се люшне земята, ще скочи
от шасито с обречен захлас,
а небесните страшни осколки
като ято ще литнат към нас.

Като вълци свирепи ще минат,
двойна вис ще се шири пред тях.
По врата ни от дуралуминий
плиска дъжд, лее тръпки на страх.


Ударения
ИЗЛИТАНЕ

Самоле́т, на Руси́я прили́чашт,
към зени́та стъкла́та върти́,
ко́жа дуралуми́ний обти́ча,
все́ки не́рв от хаза́рта трепти́.

Избуя́ха в небе́сна уго́да:
тъ́нък клю́н, очерта́ни крила́.
Безподо́бната та́зи поро́да
полови́н век с наро́д е била́.

На бето́на стои́ме, наго́ре
се изди́га небе́сният пъ́т.
Ний сме в по́лет, към на́ште мото́ри
май градче́то ни ште прикача́т.

Ште се лю́шне земя́та, ште ско́чи
от шаси́то с обре́чен захла́с,
а небе́сните стра́шни оско́лки
като я́то ште ли́тнат към на́с.

Като въ́лци свире́пи ште ми́нат,
дво́йна ви́с ште се ши́ри пред тя́х.
По врата́ ни от дуралуми́ний
пли́ска дъ́жд, ле́е тръ́пки на стра́х.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Валерий Вьюхин
ВЗЛЁТ

Самолёт, на Россию похожий,
Всеми стёклами смотрит в зенит,
У него под дюралевой кожей
Каждый нерв от азарта дрожит.

Небесам создавались в угоду:
Тонкий клюв, очертания крыл.
Бесподобную эту породу
Полстолетья народ выводил.

На бетоне стоим, на котором
В небеса начинается путь.
Мы на взлёте, и к нашим моторам
Можно враз городок пристегнуть.

Покачнётся земля и отскочит
От шасси суеверным прыжком,
Потому что небесные клочья
Понесутся на нас косяком.

Понесутся, как лютые волки,
Высоты набираясь вдвойне.
Хлещет дождь по дюралевой холке,
И мурашки бегут по спине.




---------------
Руският поет Валери Вюхин (Валерий Николаевич Вьюхин) е роден на 4 август 1941 г. в с. Болшой Исток, Вологодска област. Завършва Егоревското авиационно училище (1961 г.) и литературния институт „Максим Горки” (1974 г.). Първите му публикувани стихове са от 1963 г. във в. „Молодежь Севера”. Публикува поезия в списания като „Наш современник”, „Знамя”, „Север”, „Невский альманах”, „Родная Ладога”, „Крещатик”, „Арт”, „Войвыв кодзув” и др. Работи в гражданската авиация като бордмеханик на различни типове самолети (до 1998 г.). От 1998 до 2006 г. е водещ редактор в Научния център в Коми АССР, участва в създаването на тритомната енциклопедия „Республика Коми”. Член е на Съюза на писателите на СССР (1979 г.), заслужил работник на културата на Коми АССР (1991 г.). Автор е на стихосбирките „Тяготение” (1973 г.), „Кровная связь” (1978 г.), „Земное небо” (1981 г.), „Поколение” (1991 г.), „О тебе” (2003 г.), „Родство” (2007 г.) и „Поступь” (2010 г.). Живее в гр. Сиктивкар.