Прозорци

Прозорци сънувам.
С тежки завеси.
По тях очите ми
изплакват съдби.
Взирам се мълком,
а у мене- въпроси,
душата ми пълнят,
а в очите ми плахо
пъплят само мъгли.
Прозорци сънувам.
Открехвам завеси.
Стъклата им мрачни,
безнадеждност пълзи.
Преситена болката
търси си вечност,
миг от живота ми-
открадната нежност,
а пък нощем будува
по струни на арфа-
изплакваща грешност
по самодивски следи.
Прозорци сънувам.
Прозорци в душата ми.
Отвъд тях- безпътност
между двама лежи.
Пътища черни и кални,
безсловесни са нощите,
изпразнени до нищо,
Нищо в тях песен реди.
И завесите са тъжни-
тъжни по тях и очите ми.
Откраднах си време,
разнищи ме времето,
по мен не остави следи.

Прозорци сънувам…
И все съм без тебе…
И сама съм пред тях,
с тези тежки завеси,
а по тях- мойте очи.
Съдбата ми пишат
и питат душата ми…
Ала тя… полумъртва е,
без тебе едва диша…
По скръбни прозорци
се стичат мойте сълзи.

художник- Латинка Минкова