Изнизват се годините ни като сенки,
а залезите им изрязани от мрачината.
И смъртта е като пиявица най- веща,
отмъква, когото може. Никого не чака.
Побутва часовникът спрелите минути,
задъхани стрелките местят си нозете.
И всяка нощ Луната няма скръбница е,
брегове чертае, ала брегове не среща.
А всеки Ден нова наздравица повдига,
и чака го Вечер по следи на късно ято.
Пропълзява Нощ, очите си присвила,
стара обич крета, наметната в лилаво.
Тъй върви светът. И телата ни го знаят.
Че днес сме тук, а Утре… може и без нас.
В една среднощна ложа поели за оттатък,
оставили след себе си Живота- Маскарад.
След нас- Маскарад
© Copyright: Йорданка Радева, 2014
Свидетельство о публикации №114111607540
Свидетельство о публикации №114111607540
Рецензии